82-рата минута на мача между Ботев и Берое в Пловдив се оказа по-специална за футбола ни. Няма и половин час, след като влезе в игра, Мартин Камбуров вкара с глава неспасяем гол за гостите от Стара Загора. Попадението за него бе под №195 в елитната футболна класа на България.
С него 37-годишният нападател мина във вечната класация на голмайсторите в „А” група славния Динко Дерменджиев – Чико, при това с гол именно срещу неговия отбор Ботев (Пд).
Така Камбуров вече е трети в ранглистата на най-големите бомбардировачи, само на един гол зад Наско Сираков, чието постижение може да изравни още в неделя срещу Септември, и да го надмине в оставащите мачове до края на сезона, за когато е планирал да прехвърли границата от 200 гола. Така пред него ще остане само носителят на „Златната обувка” Петър Жеков, окупирал върха с изумителните 253 точни изстрела с екипите на Берое и ЦСКА.
Всъщност Мартин Камбуров се явява представител на една изчезваща класа във футбола ни. Става въпрос за големите български нападатели, каквито напоследък въобще не се раждат. Петкратен голмайстор на „А” група и още четири пъти в топ 3 за сезона, през миналата 2016 г. роденият в Свиленград ветеран дори можеше да претендира за приза за най-добър футболист на годината. Той беше вкарал 24 гола за Локомотив (Пд), най-много от всички български нападатели, от които два срещу перманентния шампион Лудогорец, три във вратата на Левски и още един в градското дерби с Ботев, от които бяха заработени общо 14 точки. Но първите трима в класацията се оказаха съвсем други…
Всъщност Мартин Камбуров никога не е бил не само пръв в анкетата, а и поне сред тримата лауреати за наградата.
Чак такава несправедливост не се случвала дори на ред всепризнати голмайстори като Димитър Якимов, Петър Жеков, Наско Сираков и Пламен Гетов. Те никога не станаха №1, но пое заемаха второ или трето място. Подобна съдба има само виртуозът Георги Денев, непризнат от футболните журналисти, участвали в анкетата през 70-те години.
А едва ли има друг български футболист, чиято игра е доставяла такава наслада на запалянковците в „А” група през последните 12-13 години.
Роден на 13 октомври 1980 г., Камбуров първо облича екипа на Ботев (Пд), но след това окупира голмайсторския връх с черно-бялото райе на другия градски тим Локомотив.
Шампион и бронзов медалист с този отбор, нападателят може да се похвали и с титлата на Обединените арабски емирства под знамето на Ал-Ахли, за която има основна заслуга с 11-те си гола. Отделно вкара още 27 за два сезона в китайския Далиен. Стана реализатор №1 на България и с цветовете на Локомотив (Сф), но истинският му дом си остана този в пловдивския парк „Лаута”.
Именно Камбуров беше в основата на симпатичния отбор на Локомотив (Пд), преди днешната му управа да го разбие окончателно.
А феновете примираха от удоволствие да гледат как достолепният ветеран се прегръща с малкия Бирсент Карагерен, когато единият подаваше, а другият вкарваше. Или как носи триумфално на гърба си едва 15-годишния талант Ияд Хамуд, а след това казва шеговито за него: „Бихме го взели на бар довечера с отбора, ама утре е на училище…” Такава харизма никой друг наш футболист не е имал скоро.
Цяло щастие е, че този последен голям български нападател от „А” група все още е на терена и радва запалянковците с изпълненията си. Неговият футбол е цветен, широкоекранен, изигран с много вкус. Нещо повече – подобно на предшественика си на „Лаута” Христо Бонев, чието постижение от 185 гола надмина по-рано тази година, Камбуров е от онези футболисти, които рядко изпъкват извън ЦСКА и Левски. Способен да се справи и с най-коварните врагове, той днес носи екипа на Берое. А шестте му гола доведоха до четири победи и две равенства навън, което няма как да не радва ценителите на хубавия футбол от стадиона под „Аязмото”.
Докога всъщност ще продължава да играе и да вкарва голове Мартин Камбуров? Самият той казва, че се чувства стряскащо добре за тази възраст.
Спазва режим, тича колкото останалите, че даже и повече, пази се от контузии. Нищо чудно до края на сезона да навърти 200 гола. Но може ли да вкара след това още 53, колкото остават до върха? Рекордьорът Петър Жеков отбеляза наскоро, че няма нищо против…
