Берое никога не бил малък клуб за България. Запален по футбола град, вярна публика, големи играчи в миналото, направили сериозни кариери и в националния, в ЦСКА, Левски, в чужбина. Титла от 1986 г., няколко паметни европейски мача, Петко Петков, Стойчо Младенов, Джеки...
Но тези последни 3-4 години остават в историята на клуба като време на докосване на смъртта и възкръсване. Тимът, воден от Илиан Илиев, вдигна Купата на България през 2010 г., а после вместо да тръгне нагоре, клубът почти фалира. Съставът бе разпродаден, няколко месеца Стара Загора трепери за своя Берое.
Тогава помогна и държавата, в лицето на бившия премиер Борисов - намериха едри спонсори, вдигнаха на крака клуба. Че не е редно да има политика във футбола - това е безспорно. Но като видите това зелено море в Ловеч на финала за купата в сряда срещу Левски, разбирате, че си е струвало да бъде спасен Берое от потъване.
Сегашният състав е странна смес от стари и опитни кучета като Георги Андонов и Иво Иванов, и чужденци с качества. Мартинс, Каядо, както и тъмнокожите трактори в средата на терена, които не дадоха и педя земя на левскарите... В Берое явно се работи сериозно в търсене и привличане на играчи отвън. Показателен пример, защото именно съперникът на финала страда от обратното.
Като изключим Гари Родригес, донякъде Рамос и Силва, всички останали чужденци в Левски са на ниво 7-8 място в "А" група. Нямат нерви и класа за големи мачове, видя се в Сараево, видя се и на финала в Ловеч.
Но сега не е време за анализи на Левски, за който предстои финал и в първенството. Сега е време за празник на Берое. А хората в Зарата знаят как да отпразнуват този исторически миг.
