Манчестър Юнайтед се измъкна срещу Евертън. "Червените дяволи" наваксаха изоставане от два гола след кошмарно първо полувреме и с убийствена ефективност успя да изравни още с първите си два точни удара.
Накрая тимът на Рубен Аморим отърва кожата, след като съдията си промени мнението и отмени отсъдена дузпа за очевидна симулация на бившия футболист на Юнайтед Ашли Йънг, въпреки че се видя, че имаше подръпване на фланелката от страна и на Матайс де Лихт, и на Хари Магуайър.
Юнайтед отърва не само загубата, но и поредния резил. "Червените дяволи" може и да са постигнали същия резултат, с който от "Гудисън" си тръгна и Ливърпул преди 10 дни, но двата мача нямат нищо общо.
Докато в единия "червените" доминираха почти изцяло, но допуснаха късно изравняване, по-скоро в духа на дербито, отколкото заради нещо по-специално, измислено от Евертън, то срещу Юнайтед "карамелите" наистина могат да съжаляват за изпуснатата победа.
Тимът на Дейвид Мойс бе господар на терена през първото полувреме и ако бе излязъл със същата настройка и през второто, победата му бе в кърпа вързана.
Това щеше да означава трета поредна загуба за Юнайтед във Висшата лига и общо девета за Аморим в първите му 15 мача в английския елит. Португалецът чупи антирекорд след антирекорд, а статистиката показва, че последният път, в който Юнайтед е бил толкова зле, изпада в долната дивизия.
Цялостното представяне на Юнайтед е под всякаква критика. От това на вратаря до това на нападателите. Ако тези могат да се нарекат нападатели...
Расмус Хойлунд и Джошуа Зиркзее със сигурност са най-беззъбата двойка централни нападатели, откакто следя изкъсо Юнайтед в последния вече повече от четвърт век.
Двамата имат общо пет гола в 47 мача, които са изиграли във Висшата лига този сезон. Зиркзее не е пропускал участие в двубой от Премиър лийг тази кампания, но има само три попадения срещу името си.
Последният път, в който някой от двамата се разписа във Висшата лига, бе в началото на декември. Двамата са без гол и асистенция в последните 13 мача на Юнайтед.
Как отборът да няма отрицателна голова разлика с такива т.нар. нападатели?
За плюсовете и минусите на това да имаш Андре Онана на вратата са изписани няколко алманаха, но смятам, че не се обръща достатъчно внимание на срамните изяви в защита на Хари Магуайър и Матайс де Лихт.
Двама големи и здрави централни бранители, които постоянно биват надскачани и надигравани във въздуха. Бавни, тромави, изоставащи немощни, непоклатими, но не като сигурност, а като два вековни дъба. Като двойка тролеи, закъсали на главен булевард, с профучаващи противникови играчи около тях.
Дори двойката Уес Браун - Джон О"Шей носеше повече стабилност едно време и не допускаше толкова леки голове срещу отбори от втората половина на класирането и зоната на изпадащите.
Срещу Евертън Магуайър и Де Лихт имат вина и за двата гола. В първия случай футболисти на домакините спечелиха четири поредни спорни топки в наказателното поле на Юнайтед, а във втория Магуайър остави Дукуре да го надскочи за добавката след лошо отбит удар от Онана.
Отново несигурно спасяване на вратаря дойде и до ситуацията за дузпата в последната минута. Ако Йънг не бе паднал толкова театрално, Магуайър и Де Лихт най-вероятно щяха да бъдат виновни и за третото попадение, което щеше да лиши Юнайтед и от точката.
Безспорно най-добрият и най-постоянният футболист на Юнайтед в последните години е Бруно Фернандеш. Португалецът разполага с нужната техника и качества да влезе в абсолютно всеки един отбор във Висшата лига.
Той е и най-опасният футболист на "червените дяволи", срещу Евертън мини обратът отново тръгна от него. Това, което му липсва обаче, е характер. Юнайтед не разполага с лидер, чийто глас да се чува на терена. Няма го капитана тип Рой Кийн, Рио Фърдинанд, Уейн Рууни.
За жалост Фернандеш не може да бъде такъв. Въпреки че носи капитанската лента на ръката си, му липсва тази чисто спортна злоба, която струеше от изброените по-горе. Няма я капитанската аура, която дори без крясъци да всява респект у съотборниците и да може да вдигне отбора на крака в тежък момент.
Липсата на подобна фигура също коства много на Юнайтед.
И накрая идва тази на Рубен Аморим, който далеч не е невинен в цялата тази комично-трагична ситуация.
Сънародникът на Фернандеш пристигна с огромни очаквания на "Олд Трафорд", но засега се представя най-зле от всички мениджъри на Юнайтед в ерата след сър Алекс Фъргюсън.
"Просто е - Дейвид Мойс върши по-добра работа от мен", каза Аморим преди мача с Евертън. Междувременно феновете на Юнайтед са принудени да гледат безучастно как един от провалилите се мениджъри на "червените дяволи" прави с "карамелите" това, което се очакваше Аморим да прави в Юнайтед.
Пристигането на сър Джим Ратклиф в клуба също не донесе до очакваната положителна промяна. Реалността за Юнайтед в момента е дори още по-сива.
Това е безобразие, което трябва да спре. Някой трябва да сложи край на престъпно слабата игра на терена и на безумните решения, които се взимат на трансферния пазар.
Или да обясни как футболисти като Антони изглеждат като тотален провал в Юнайтед, но в секундата, в която напуснат "Олд Трафорд", се превръщат в топ футболист.
Само тогава нещо може да се промени.
