Едва ли някой е очаквал, че селекцията на Лотар Матеус ще успее да победи Швейцария като гост, а ако е имало такива, то те бяха същите, които смятаха, че ще бием и Англия у дома - а те стават все по-малко.
Ако мачовете ни с Швейцария бяха по 10 минути, то имаме някакви шансове, обаче за 90 нещата стават съвсем различни. И след поредната загуба се почнаха обичайните обяснения, с вече познатите клишета - как националите били играли, ама не знам какво си, а пък ако било станало еди какво, как щял да тръгне мачът и т.н.
Обичайните глупости. Всеки път едни и същи.
Само селекционерът Лотар Матеус си позволи да каже кой къде и какво сбърка, както е нормално. Но ще е интересно да разберем какви мисли са минавали през главата на Живко Миланов, когато се хвърли да си проси картони. Или ще чуем дълбоката тишина, както обикновено става в подобни случаи.
Европейските квалификации за пореден път се оказаха провал за България, но няма как да е иначе с оглед на нивото на футбола у нас - слаби мачове, слаби отбори, които сами си вярват, че са нещо, което не са - например „грандове", смешно съдийство, безумни президенти, половината, от които сякаш са за лудницата, а другите - за затвора. Камерна публика по стадионите и в същото време грандиозни изисквания за пари от ТВ права и т.н. За съжаление, лошите неща в БГ футбола са толкова много, че човек се затруднява да изброи хубавите.
Но най-важното е съвсем простичко - българските футболисти не играят с желание. Докато това не се подобри, нищо няма да мръдне. А точно това все се пропуска.
Напълно прав е Мартин Петров като казва, че и Гуардиола да дойде нищо няма да направи ако футболистите ти играят така. Прав е, обаче пропуска факта, че Гуардиола изобщо няма да се занимава с чудото, наречено БГ футбол. Което пък доказва, че Лотар Матеус е велик авантюрист и изследовател. И това не е малко, припомнете си го догодина като сядате пред телевизора да гледате Евро 2012, защото нашият футбол може и да не изкара дотогава. Което няма да е лоша новина.