Опасна еуфория

Последните два контролни мача на националния отбор на България по футбол донесоха една приятна новина - победа с 2:1 срещу Холандия и една очаквана - загуба с 0:2 от Турция. В рамките на броени часове обаче родните медии отново демонстрираха, че са по-големи запалянковци и от запалянковците и не пропуснаха момента да изгубят контрол над словоизлиянията си.

Победата над Холандия обаче дойде като изненада за футболните спецове и малцина от тях си позволиха да трупат похвали върху българските национали, просто защото са наясно с качествата им и това какво могат. Или по-скоро - какво не могат.

Но загубата от Турция обаче даде ново посока на вайкането, добре познато във футболната журналистика у нас. Изведнъж се оказа, че турците са „секнали полета ни", че „са ни приземили след еуфорията" и т.н. Сякаш говорим за друг отбор.

Нямам претенции за разбирам от футбол, но и Йохан Кройф не може да ме убеди, че един тим може да се преобрази за един мач и след това да я кара само така. Особено, когато става въпрос за български футбол, където демонстрирания потенциал обикновено е скромен. Каквото и да направи Любослав Пенев с футболистите. Всъщност, може да постигне нещо подобно, но ако преподава в училището на Хари Потър.

Имало е моменти, в които родната футболна журналистика е била най-големия враг на и без това изпълнения с глупаци български футбол. Сега обаче се разминахме леко с тежките определения от богатия негативен речник. Може би защото никой не очаква нищо от националите ни. И те са длъжници на феновете - защото някои от тях имат голям талант, но обикновено се представят безобразно слабо и безотговорно.

Сега имат шанс да се представят добре и да започнат да връщат интереса на феновете към мачовете, в които играят. Без значение дали ще се класират за световното в Бразилия през 2014. Стига да покажат, че играят с желание и сърце - това ще е достатъчно. Пък каквото стане на терена. Рецептата не е сложна, но е трудна за изпълнение.

А ние ще се опитаме да гледа прагматично на това, което се случва и ще оставим „еуфориите" и „полетите" на заден план, за да не си създаваме излишни илюзии.