Броени дни след сълзите на Франческо Тоти на „Олимпико“, Джанлуиджи Донарума и Милан ни върнаха в реалността.
Няма да има повече играчи като Тоти, Малдини и Гигс, приемето го. Дори Шави и Касияс не успяха да завършат кариерите си в Барса и Реал.
Футболът вече не е игра само на голове и трофеи, но и на пари. На много пари. Затова и агентите са може би най-мразената част от модерния футбол.
Но ако се замислите, единственото, което те вършат, е работата, за която са били наети. Затова не прехвърляйте цялата вина за решението на Донарума върху Райола. Колкото и спорен да е образът му по принцип.
Джиджо просто порасна много бързо и е далеч по-зрял от много свои колеги на 18 г.
Дебютира за Милан едва на 16, за по-малко от година се превърна в световна звезда, влезе в националния отбор и започнаха сравнения с Буфон, не само заради съответствието в първите им имена, но и заради качествата на младока.
Милан му даде всичко. „Росонерите“ действаха правилно тук, дори му предложиха претлъст нов договор, според който Донарума щеше да получава по 4,5 милиона евро заплата на сезон.
Много лесно е да посочим с пръст Райола. Но нека не освобождаваме от вина, ако въобще можем да говорим за такава тук, не само Донарума, но и футболистите, като цяло, в такива ситуации. Те са професионални спортисти с глава на раменете и собствена идея за развитието на кариерата.
И ако Милан направи всичко правилно, то за Джиджо не можем да кажем същото.
Тийнейджърът подведе феновете, целувайки клубната емблема до последно. Не уважи и шефовете, като изпрати Райола да му свърши мръсната работа и да им съобщи решението му.
Нямаше доблестта да се изправи лице в лице с тях и така да поеме отговорността. Все още няма и официална позиция от него. Нито традиционното съобщение в социалните мрежи, в което на раздяла футболистът благодари на феновете, на клуба, на треньора...
А може и това да е характерът му. Бивш скаут на Интер разкри, че е следил изявите на Донарума още когато вратарят е бил на 13. Познавал е семейството му, приятелите му и дори го бил договорил за „нерадзурите“. Всичко било готово, докато Джиджо не се отметнал и вместо с Интер, подписал с Милан.
Феновете на „росонерите“ приемаха този факт като повод за гордост, докато и те не се опариха и не заклеймиха Донарума като „предател“.
Да, Донарума можеше да изчака. Да подпише нов договор и да изиграе още един сезон в Милан. Така щеше да си вдигне цената неимоверно и да постави клуба в много по-изгодна позиция.
А Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед, Ювентус или Пари Сен Жермен нямаха да имат нищо против да платят за него много повече от рекордните 53 млн. евро на Буфон. Все пак, щеше да е само на 19.
Но това е футболът. И невинаги агентите са най-виновни. Понякога трябва да държим футболистите отговорни за решенията им особено ако вече са надхвърлили 18 г. и имат претенции да играят с мъжете и да печелят, колкото тях.
Къде ще отиде Донарума? Може би в Реал и може би още това лято. Феновете на Милан, със сигурност, ще страдат, но нека и не превръщат Джиджо в Юда. Той е просто един много качествен продукт на съвременния футбол.
