Някъде в средата на 90-те тогавашният президент на УЕФА Ленарт Йохансон осъзна, че установеният ред в световния футбол не просто се променя, а претърпява революция. За свое учудване и дори шок, шведът откри, че той и колегите му са непреднамерени подбудители за този процес.
„Черешката на тортата" във футбола винаги са били състезанията на националните отбори. За поколения наред клубните първенства изпълняваха спомагателна функция спрямо тези турнири, а играчите правеха каквото им се каже.
Сега обаче най-популярният спорт е обърнат надолу с главата. Футболистите идват и си отиват когато си поискат от 1995 г. насам, когато бе въведено правилото „Босман", а големите клубове имат доста по-сериозно влияние от националните отбори.
Никъде обаче промяната не е така очевидна, както на самото игрище. Мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън наскоро каза това, което доста други футболни хора забелязваха, но не се осмеляваха да изрекат. „Последните шест световни първенства бяха като посещение при зъболекаря, а в Шампионската лига се играят невероятни мачове", изцепи се шотландецът.
Искате качествен футбол? Не го търсете при националните отбори. „Хората обичат да си пуснат телевизора и да гледат нашата игра", каза треньорът на Барселона Хосеп Гуардиола на жребия за Шампионската лига в четвъртък.
Преди години, когато футболните ТВ излъчвания още бяха сравнително ново явление, никой не оспорваше превъзходството на националните тимове като номер едно по важност. Сега, когато имаме на практика неограничен избор какво да гледаме, клубният футбол взе своето.
Така царят Мондиал се оказа гол.
ФИФА отчете печалба от 631 милиона долара от световното първенство през 2010 г. Но това е единственият сериозен приход на федерацията за период от четири години. С него тя финансира своите разрастващи се административни нужди, проектите си в слабо развитите държави и останалите турнири, които организира през следващия четиригодишен цикъл.
В динамичния и опасен съвременен свят мастодонтът ФИФА може да фалира за един ден, ако заради терористичен акт или природно бедствие световното първенство не се проведе.
Тази зависимост от едно единствено събитие доведе до политически и финансово правилните решения за избор на домакините на мондиалите през 2018 (Русия) и 2022 (Катар).
ФИФА също така трябва да се грижи за това 208 национални асоциации да бъдат щастливи. Порциите щастие се раздават във вид на пари след всеки мондиал и на годишна база чрез програмите за развитие.
Световното първенство в ЮАР миналата година създаде впечатлението за тотално объркани приоритети. Толкова усилия бяха положени за добрата организация на състезанието, че почти не се обърна внимание на качеството на футбола.
Заслужилият победител Испания отбеляза жалките 8 гола в 7 мача. Два месеца по-рано Интер спечели Шампионската лига. „Нерадзурите" бяха далеч от това да са най-бляскавият първенец в турнира. Но в сравнение с мача Интер - Байерн (2:0) финалът на Мондиал 2010 Испания - Холандия (1:0) бе просто една бледа сянка на класен футбол.
Има и нещо друго, което заплашва лидерската роля на Световната федерация - Шампионската лига носи на УЕФА повече приходи, отколкото едно световно първенство на ФИФА. При това всяка година!
Същевременно не може да се отрече и логиката в твърдението на председателя на Асоциацията на европейските клубове Карл-Хайнц Румениге, че те не се нуждаят нито от ФИФА, нито от УЕФА, за да съществуват, ами точно обратното.
Световното първенство е своеобразен обществен феномен, чийто привлекателност и влияние далеч надхвърлят сферата на футбола. Само че разрухата вътре в самата ФИФА заплашва доверието към мондиалите.
За старата си идея да подобри нивото на играта на световните първенства Сеп Блатер отново заложи на любимото си решение - да създаде работна група! При това съставена предимно от хора извън футбола като Хенри Кисинджър и Пласидо Доминго.
Не е изненадващо, че вчера на закуска с журналисти президентът на УЕФА Мишел Платини изрази тревогата си за бъдещето на професионалния футбол.
И наистина, този спорт има нужда от нещо повече от пенсиониран дипломат и оперен певец, за да намери отново хармонията в разстроените си струни...
