Карл-Хайнц Румениге е достатъчно смел, за да посочи източникът на порочната политика, чрез която се управлява световният футбол - преизбраният наскоро шеф на ФИФА Сеп Блатер.
Същият, който благо обещаваше пред ТВ камерите, че няма да търси отмъщение срещу съперниците си и малко по-късно се оказа, че основният му противник се сдоби с доживотна забрана да се занимава с футболни дела.
Същият, който лобира и успешно прекара финансово изгодните за тези, които гласуваха за тях кандидатури на Русия и Катар за големи футболни форуми. Блатер, който се направи на глух, когато на бял свят излязоха и доказателства за това, че са били раздавани подкупи - или пликове с пари, ако искате - за да се получи правилният резултат при гласуването.
Същият Блатер, който докара световните медии до тъжен смях, след като обясни, че се бори с дяволи и демони, които явно живеят само в съзнанието му.
Румениге призна, че не очаква импулс от членовете на ФИФА, отделните национални футболни федерации и асоциации, за да започнат промените в световния футбол. Явно този импулс трябва да дойде от големите клубове, тези, които ще оказват ощетени от политиката на ФИФА и на практика са основното ядро на шоуто, наречено „световен футбол".
Защото някогашният голаджия правилно отбеляза, че клубовете плащат големите заплати на звездите, те се грижат за тях и без тях, националните федерации и дори ФИФА нямат нищо. Защото феновете ходят на стадионите, за да гледат футболистите, поне там където има нормален футбол, не като у нас, а не заради футболните апаратчици.
Но може и Блатер да събере рекорден брой фенове на някой стадион - ако има състезание по замеряне с камъни, а проявата се организира от промоутърската компания на фамилия Пиночет.
Дотогава обаче битката ще е много по-трудна, а Румениге само поставя началото, да видим как ще продължи.
