Фамозният успех на ЦСКА над Адмира Вакер рискува да създаде проблем.
Той е да бъдат притъпени сетивата относно низвергването на български футболисти в български футболни клубове.
Именно червената общност бе най-чувствителна в последно време към масовото ползване на чужденци и громеше по този "параграф" Лудогорец. В четвъртък срешу Адмира ЦСКА започна с двама българи в състава. Те щяха да бъдат четирима с наказаните Бодуров и Малинов, което нямаше да промени коренно картинката. Треньорът Ел Маестро взе капитанската лента от Чорбаджийски, повери я на Пинто, а след мача даде да се разбере, че му е важна "бразилско-португалската група".
Проблемът нито е нов, нито касае само ЦСКА. Лудогорец бе с един българин срещу Видеотон, Левски разчиташе на двама при краха с Вадуц. "Новият евробоец" Славия е приятно изключение.
Всичко това е част от дълбок процес. Бавно и полека преди десетилетия стартира тенденция на "обезбългаряване" на клубовете.
Дали заради мениджърски интереси, или пък защото нямаха какво да правят с парите си, собствениците на отборите започнаха да купуват чужденци на килограм. В края на сезона или още посредата те биваха освобождавани, за да бъде закупена нова още по-голяма порция. През ум не им минаваше на собствениците да инвестират в бази, деца, треньори и методология. Скоро българските школи престанаха да произвеждат футболисти и кръгът се затвори: слаби школи - много чужденци - още по-слаби школи - още повече чужденци.
Живеем в отворен свят, и в Реал Мадрид испанците са кът. Възниква въпросът трябва ли да ни тревожат многото чужденци, след като това са световни процеси.
Отговорът е ясен - сами по себе си те не са проблем, стига да носят успехи.
При Реал Мадрид носят. Но най-големият международен триумф на ЦСКА в последния четвърт век е победа над Байер Леверкузен в първия кръг на Купата на УЕФА. Левски влезе в Шампионската лига и игра четвъртфинал за УЕФА, стори го обаче с гръбнак от 7-8 българи в състава. Ерата на чужденците донесе на грандовете ни Мура и Вадуц. Кому бе нужно? Изключението е Лудогорец. Но при клуб без традиции и история, базиран в едва 30-хиляден град, добри футболисти няма откъде да се вземат, освен чрез покупки. Домусчиев се ориентира към външния пазар, развърза кесията и показа каква е разликата между селекция и складова търговия, каквато практикуваха другите тимове.
Казано накратко - многото чужденци имаха смисъл само при Лудогорец. Но Лудогорец е временен проект, ползите и негативите, които носи на българския футбол, са краткотрайни. ЦСКА и Левски са вечни, моделът с чужденците не сработи при тях, а пораженията са дълбоки. Това не е патриотичен проблем. Спортен е - масовият внос не носи резултати.
Моделът не сработи и при другите стари клубове. В резултат страда националният отбор. Съхнат някогашни пълноводни извори. Днес например не знаем дали благоевградската и великотърновската школа произвеждат добри футболисти - и да ги има, нашите клубове ги пренебрегват. Нежелани в България, играчите още в юношеска възраст се пръскат да дирят щастие по света.
На 24 май 2016 г. се случи нещо феноменално. Третодовизионният ЦСКА победи Монтана и спечели Купата на България. Стори го с изцяло български футболисти, почти всички от собствената школа. Видя се, че дори "незрелите и неготови" за големия футбол родни момчета може да донесат купа. Поне 5-6 от тях, ако бяха изчакани година-две, и ако край тях се градеше състав, можеха да достигнат ниво, при което да бият Адмира Вакер с 3:0. А защо не и по-високо?... Но голямото достойнство на този мач бе, че с 35 000 зрители по трибуните дух и материя се сляха в ЦСКА, невиждано от много, много години.
Просто феновете почувстваха, че това е най-техният ЦСКА.
Те винаги са от отбора, но усетиха, че този път и ЦСКА е от тях.
Примерът с червения отбор важи и за другите български клубове с традиции. Магическата симбиоза между фенове и футболисти се получава, когато в тима играят български момчета, за предпочитане от собствената школа.
С други думи, моделът трябва да се промени - чужденци следва да се купуват единствено когато са по-добри от българите; парите трябва да бъдат инвестирани в школи, където да се работи търпеливо с момчетата.
За всичко това обаче са нужни треньори и президенти, които могат да поемат тази отговорност. Феновете са винаги нетърпеливи, искат триумфи на момента. Проблемът е, че с тактиката "чужденци накуп" нищо не дочакаха.
