Преди 32 години Тревър Франсис става първият британски футболист, продаден за 1 милион лири. Франсис е нападател, като Фернандо Торес и Анди Керъл, но по негово време пътуването от Бирмингам Сити към Нотингам Форест не става с хеликоптер и при посрещането му новият му мениджър Брайън Клъф не се старае да търси любезни думи. Клъф мрази медийната слава и не търпи жертвите й.
„Подписах в петък сутринта, имаше пауза в шампионата - доста мачове бяха отменени - спомня си Франсис. - В събота, на следващия ден, мачът на Форест беше отменен и Клъф реши, че не съм достатъчно добре подготвен, за да съм титуляр. Затова ме включи в тренировъчния мач между третите отбори на Форест и Нотс Каунти, ритахме в един парк. Сравнявам това с първия мач на Торес за Челси, на стадиона сигурно имаше 40 000 човека. А аз дебютирах през 20 зрители и две кучета.
„Клъф ми се накара още на почивката, не исках да нося предпазните кори, но той ми каза, че след като съм играч на Нотингам Форест ще трябва задължително да съм с тях. Точка. На мен ми беше по-удобно без тях, но нямах избор. На следващата седмица вече бях в първия отбор и изведнъж феновете се настроиха срещу мен, започнаха да викат: „Само прахосахме парите за теб". Не, не го викаха, изпяха го: „Само прахосахме парите за теб", през целия мач го пееха. След това вече бях наясно с какво сериозно напрежение ще трябва да се справя."
Но нито Торес (50 милиона лири, от Ливърпул в Челси), нито Керъл (35 милиона лири, от Нюкасъл в Ливърпул) изглеждаха особено притеснени от това напрежение при представянето им миналата седмица. Героят обаче се оказа Луис Суарес, който дойде в Ливърпул от Аякс за 22,8 милиона паудна, след наказание от 7 мача, за това, че ухапа друг играч на терена, успя да вкара първия си гол за новия му тим само след 16 минути игра.
Нападателите винаги са стрували скъпо, винаги са били ценени по-високо от креативните полузащитници или непреодолимите бранители. Инфлационният бум, предизвикан от трансферите на Торес, Керъл, Суарес, Един Джеко и Дарън Бент се отразява на съотношението им „цена/голове/мачове" и почти задължително ги вкарва в графата на рисковите покупки.
Маниакалното пазаруване на нападатели тази зима на Острова стартира с преминаването на Бент от Съндърланд в Астън Вила за 18 милиона лири, които могат да станат 24 милиона при определени обстоятелства. Манчестър Сити качи търговията на друго ниво, след като купи за 27 милиона паунда Джеко. И преди края на трансферния прозорец, когато Торес и компания подлудиха пазара, в Манчестър Юнайтед вече пренаписали структурата на заплатите в клуба, още през есента, за да запазят Уейн Рууни в тима, а в Сити положиха поредната порция невероятни усилия, за да убедят Тевес да остане. Отново срещу повече пари.
В този контекст, тези 85 милиона лири, похарчени за Торес и Керъл, изразяват неистовото желание на Висшата лига шампионатът да се измъкне от рецесията. Искрата, която трябва да стартира процеса е решението на Роман Абрамович да защити инвестицията си от 750 милиона лири в Челси, като похарчи още 77 милиона за Торес и Давид Луис от Бенфика - така тимът трябва да стане по-силен и да остане в битката за титлата. Но цената на нападателите започна да се покачва твърде бързо, а това винаги е било опасно.
„Чудя се кога точно ще станем свидетели на първия трансфер на футболист за 100 милиона лири" - допълва Франсис. - "Ако зависи от мен, това ще е Лионел Меси. Той е единственият, който може да струва толкова. Но кой ще го купи?"
Преминаването на Торес в Челси счупи рекорда за трансфер между британски клубове, но миналата година е можело да станем свидетели на още по-зрелищна сделка. Така смята бившият мениджър на Ливърпул Рафаел Бенитес.
„Още миналата година имаше интерес към Торес, от Челси и Манчестър Сити, според мен, ако бяхме решили да го продадем, можехме да вземем 70 милиона лири за него", обясни испанецът.
Франсис описва своето преминаване във Форест за 1 милион лири като „сделка с играч със свободен трансфер, поне по днешните стандарти". Тревър добавя: „Представете си, че ме представят: „Това е първият футболист, продаден за 1 милион лири, на никой няма да му направи впечатление. Но тогава тези пари бяха рекордна сума. Преди моя трансфер рекордът беше 500 000 лири."
Всъщност Франсис говори за сделката за Дейвид Милс, който преминава от Мидълзбро в Уест Бромич за 516 000 лири. В следващите години продажбите на Анди Грей, Анди Коул, Стан Колимор и Алън Шиърър последователно чупят рекордите за трансфери между британски клубове. Преди 15 години Шиърър се върна в Нюкасъл за 15 милиона лири, при това като една от големите звезди на Англия. Сега Керъл беше продаден за 35 милиона след 72 минути игра с фланелката на националния отбор. Кени Далглиш, най-великият футболист в историята на Ливърпул, който сега купи Керъл, през 1977 беше оценен на 440 000 лири - за трансфера му от Селтик на „Анфийлд".
„Пазарът просто полудя" - заявява Хуан Пабло Анхел, който през 2001 беше рекордната покупка на Астън Вила - 9,5 милиона лири, а сега рита в Лос Анжелис Галакси - "Не знам колко далеч могат да стигнат клубовете, но тези, които могат да си позволят да харчат много пари за играчи не са никак много. Те просто си създават собствен пазар, на който другите да не им се пречкат."
„Цената на нападателите в последните седмици направо експлодира - допълва Франсис. - Специално сделката за Керъл за мен беше шок. Никой не очакваше бурните събития, които се разиграха на 31 януари. Сега трябва да съм много внимателен, но това ми напомни суматохата на 9 февруари 1979 (когато самият той беше продаден за 1 милион лири) - истинска сензация.
„Но не смятам, че 50 милиона лири - колкото и много пари да са това - имат същото въздействие върху медиите и феновете. Днес всички просто приемат поредната сума, нищо повече. На някой му увеличили заплатата от 100 000 на 150 000 лири на седмица. Добре, какво толкова?"
Още спомени от Франсис: „При преговорите попитах дали е възможно да вкараме в договора ми клауза, че ако Клъф напусне клуба, аз също да мога да се махна. Клъф ми отвърна: „Съжалявам, младежо. Питър Шилтън вече поиска това и от Лигата няма да го позволят." Днес никой няма да срещне подобна пречка, нали? Но и едва ли някой иска такива уговорки в договора му."
В Италия успяха на два пъти да надскочат трансферната сума за Франсис - при продажбите на Джузепе Саволди и Паоло Роси. А Торес не е първенец в световен мащаб - Реал плати 80 милиона лири за Кристиано Роналдо. Но според Франсис, този рекорд може да бъде подобрен - с трансфер на Меси в Челси или Манчестър Сити. Ако това въобще е възможно.
Франсис си спомня, че Клъф пристигнал на представянето му в спортен екип и с ракета за скуош в дясната ръка, в чийто калъф бих пъхнал първите инструкции към новия си играч.
Днес Франсис е на 56 години, работи в телевизия Al Jazeera, а в спомените си пази 28 гола в 70 мача за Форест, като в тях влиза и голът му с глава срещу Малмьо през 1979, който донесе първата от двете европейски купи на тима на Клъф.
„Мартин О'Нийл никога няма да ми прости, че заех мястото му на финала - допълва Тревър. - Той беше играл във всеки един мач преди финалния сблъсък. А аз въобще не бях играл в Европа. Подписах през февруари и пропуснах четвъртфиналите и полуфиналите. Но на сутринта преди мача ми казаха, че на финала ще съм титуляр. Сега, всеки път, когато видя Мартин, той ми го напомня." Тревър пропуска триумфа през 1980 заради контузия, а О'Нийл си връща мястото в тима.
Докато споменатите вече 50 милиона на Абрамович „циркулираха" във футболните сделки на Острова, Ливърпул успя да ги похарчи най-бързо - 35 милиона за Керъл и почти 23 за Суарес, въпреки че той беше купен по-рано.
„Това е просто невероятно. Керъл има един мач за Англия, приятелска среща - допълва Франсис, който има 52 мача и 12 гола за Англия. - През 1977, преди да влезеш в националния отбор, трябваше да играеш доста време на високо ниво. Националният селекционер трябваше да избере двама от 15-те нападатели, които искаха да влязат в националния отбор."
Но, да погледнем малко по-философски на нещата, казва Тревър:
„Футболната ми кариера започна на 16 години и ритах до 39. Постигнах много неща на терена, но винаги, когато ходя на официални обеди или вечери, ме представят като първия футболист, продаден за 1 милион лири, сякаш това е единственото ми постижение за тези 23 години. Надявам се, че един ден Торес ще се „пенсионира" с по-различно определение, а не хората да помнят само парите, платени за него."
