Въпрос: Кои стават футболни съдии?
Отговор: Неуспели футболисти, които все пак искат да са в играта, защото твърде много я обичат.
Така в Англия от дълги години дефинират мотивацията на реферите си. Направиха ги и професионални. Уважават ги. Въпреки, че английските съдии са едни от най-пунктуалните и досадни в света. Могат да изкарат мач без да ги забележиш, но умеят и да влудят целия стадион с невероятни глупости.
Но хората си ги уважават и разбират трудността на професията им.
Тук не е така. В нашата футболно-грипозна държава да си съдия е тънка работа.
Първо, нужно е да познаваш някого и бързо да влезеш в голямата игра. Рефери с по 2-3 мача в долните групи се пишат в графата "таланти" и им се дава дебют директно в елита. Разбира се, като те пратят на заспалото дерби Сливен - Пирин в предпоследния кръг, ще го изкараш и махмурлия. Така се трупат мачове, CV-та, авторитет някакъв...
И галениците стават асове. Но тогава се почва и натиск за по-сериозни назначения. А там идва и един друг натиск - от хората зад двете стени на барикадата. И ти избираш един от двата пътя. Или на хляба мекото, или извън играта.
Не са за завиждане съдиите ни. Но не са и за жалене. По-умните оцеляха, провряха се между капките (разбирай пачките и заплахите в различните ситуации). По-неориентираните паднаха жертви и бяха наказани за назидание.
В България се роди и една нова порода футболни арбитри. Това са абсолютните наглеци тип "гьонсурат". Те цяла седмица са сочени с пръст преди големия мач. Очакват от тях да сторят точно определена мокра поръчка, да наклонят везните със силата на закона и властта си. И те, напук на всяка дипломация, политика и логика, го правят. После "влизат в бокса" за профилактика - четири мача наказание например. Но вероятно си е заслужавало.
Примерите на обиждани и откровено поръчкови съдии, превърнали се в мастити босове във футбола и солидни бизнесмени са немалко. Стефан Орманджиев дълго управляваше в БФС и ЦСКА, сега при армейците е Каубоя, Наско Узунов е в Локо (Пд), а в спортното министерство, БФС и из арестите се прочу Иван Леков. Той е абсолютният образец за това, как съдийската значка те изстрелва към сферата на големите футболни пари. Човекът вече е независим финансово (по собствените му думи) и се занимава с футбол за удоволствие. Браво, Иване! Браво, Леков!
Още помним как пак така независимо размахваше флага от страничната линия. Никой гранд никога не се оплака. Единствено ЦСКА веднъж изригна срещу един автогол от засада (равна на титла), но тогава изборът бе между две акули и по-силната в момента взе своето...
Българското съдийство роди и още един феномен. Смяна на комисията на реферите след един мач с няколко по-спорни решения.
Левски бе пионерът. След скандално отменения гол на Дарко Тасевски във Варна "сините" поискаха промени, чистка. Заплашиха да заведат агитка пред БФС. И получиха своето - съдийската комисия се смени изцяло. Оттогава Левски няма претенции към рефери. Може би защото тази есен е шампион с 4 дузпи от 6 мача...
Сега ЦСКА изригна срещу Пастата и пак иска промени. Чак и конгрес. Дори и двете дузпи, неотсъдени от рефера срещу Литекс, да ги е имало, пак е малко нелепо. Защото "червените" забравят каква дузпа не бе дадена при 1:0 за Сливен в полза на съперниците им. Мачът вероятно отиваше на зле тогава. Или как играха срещу 9 от Видима-Раковски съвсем наскоро.
Третият гранд Литекс никога не плаче от съдии. Просто защото над него чадърът е разперен с най-дебела сянка. Това си е правило номер едно в Ловеч от старта на проекта "Литекс" преди 14 години.
Лошото е, че се появяват все нови фактори в играта. И териториите, като на Монополи, стават все по-населени и трудни за безопасно прекосяване от реферите. Мини дебнат в Бургас, Варна, Пловдив. То вече никъде да не сбъркаш една свирка. Все ще ядосаш някой богат и запален бос. Току виж поискал да ти спрат правата, че и конгрес.
Ако световната практика по изключение се учеше от нашата, на световното това лято щеше да е хаос. Съдийската комисия на ФИФА щеше да се сменя след отменения гол на Щатите (2:2 със Словения), признатия на Аржентина (3:1 с Мексико), непризнатия на Англия (1:4 от Германия). И Блатер нямаше да издържи на поста си вероятно. При толкова гафове и неговият пост щеше да е на прицел от поне 2 континента.
За щастие, светът на футбола си се върти, а ние отдавна сме слезли и ходим бавно някъде встрани...
