Сигурно е много трудно да свириш мач на някои от най-добрите футболисти в света и да можеш да преценяваш за секунда спорни ситуации, при това така, че да не стават грешки. Да, обаче стават грешки, при това постоянно. Вчерашните мачове в Англия, Испания и Италия показаха, че съдиите свирят под огромно напрежение и правят грешки, които имат сериозно отражение върху хода на мача.
Тук обаче трябва да направим уговорката, че едва ли някой се съмнява, че в Европа, особено в големите първенства, грешките идват от напрежението. Докато у нас „грешките" на съдиите винаги са мотивирани от задкулисни договорки и едва тогава към тях трябва да добавим обикновените им грешки на терена.
Започваме от най-дребното - обърнахте ли внимание на поведението на Робин ван Перси при загубата на Манчестър Юнайтед от Саутхемптън? Холандецът и съотборниците му нищо не играха, но имаха сериозни претенции, като от тази група изключваме Хуан Мата, който се скъса да пропуска. Та, Ван Перси крещя на съдията, бута го, дърпа го и т.н. и в това отношение демонстрира, че е стигнал нивото на Уейн Рууни. И се размина дори без предупреждение.
Ако начело на Манчестър Юнайтед все още беше сър Алекс той щеше да отхвърли с половин изречение подобно обяснение и да обясни как тимът му е бил ощетен от съдията, който е пропуснал да свири много важно според шотландеца положение, което е щяло да обърне мача и т.н. Сър Алекс е легенда в отношенията си със съдиите и постоянния му натиск върху реферите. Луис ван Гаал е далеч от него в това отношение, а и вчера Юнайтед не му даде много поводи, за които да се хване и да недоволства. Което ни дава още една страна на напрежението върху съдиите - клубовете и мениджърите го използват, когато им помага и се оплакват от него, когато са ощетени от някоя грешка. Типично.
Но става въпрос за съдийските издънки, ще ги изброим максимално сбито, а изводите всеки може да си направи сам: при победата на Барселона вчера над шампиона Атлетико Мадрид с 3:1 Лионел Меси игра с ръка при втория гол и не последва никаква реакция на съдията. После, може би за „компенсация" пък беше свирена несъществуваща дузпа за Атлетико.
Прехвърляме се в Италия - Наполи срещу Ювентус е мач, който ангажира вниманието на целия Апенински полуостров и половината свят, няма спор. При 1:2 съдията отмени редовен гол на Наполи - всички без съдията видях, че Буфон изпусна топката, а той свири фаул.
Напрежението върху съдиите в подобни срещи е огромно и няма как да бъде скрито, а оттук идват и грешките
Как обаче може да се промени нещо, за да се намалят грешките? Ако хвърлим един поглед зад Океана ще видим, че НФЛ и НХЛ са най-напред в това отношение, а взимаме тези две надпревари за пример защото там размерите на терена и скоростта на игра са съизмерими с тези на европейския футбол. Решението, което работи там е следното: тв повторения, спиране на играта, разглеждане на всеки инцидент и т.н.
Местната публика е свикнала с накъсването на всеки мач през няколко секунди и не протестира, но в Европа това едва ли би се приело добре. Освен това, в плейофите на НФЛ точно две сериозни грешки на съдиите решиха два завързани мача. Така че, явно идеално решение няма. Но това не означава, че не трябва да се стремим към максимално качествено и обективно съдийство. И да, ще продължим да се ядосваме на всяка грешка на съдията, особено, когато ощетява любимия ни отбор.
