ЦСКА спечели и втория си мач във "В" група пред няколко хиляди фенове на стадион "Локомотив", но далеч по-запомнящо се от играта бе поведението точно на запалянковците.
Освен песните за отбора, поне 5 пъти в мача те мощно обиждаха премиера Бойко Борисов, както стана и преди седмица на старта на сезона, когато скандиранията срещу него ехтяха от "Българска армия".
Причините са ясни.
Войната около новия силен човек в ЦСКА Гриша Ганчев е без всякакви правила - медийна атака от един сноп издания - печатни и онлайн, както и от телевизията, която уж трябва да предава мачовете на ЦСКА във "В" група, ама май напук излъчва Миньор - Сливнишки герой... Или по-скоро не я допускат да дава двубоите на "червените", защото е на врага на Ганчев (всичко това е неофициално, разбира се).
Ролята на Борисов?
Той не предприема мерки срещу партизанската война, която вече става нелепа и доста евтина в медиите. Да не говорим, че с деянията си направи така, че скоро вероятно и на други стадиони ще чуе за себе си такива скандирания.
Във Варна се режат лентички и се обещава помощ на Черно море да си направи терен и осветление, a това е един от малкото финансово осигурени клубове у нас със солидни собственици зад гърба.
На Левски и Славия също са обещани помощи (за козирка на "Герена", терен и осветление на "Овча купел"), при положение, че те имат сигурни бюджети и сериозни спонсори.
А в същото време на същия стадион "Локомотив" един от историческите клубове на България умира, но на него помощ никой не обещава. Локо е на път да изчезне, но за него ни спортен министър, ни премиер, ни дори Боби Михайлов казва и дума.
Срещу гранда и водещ отбор у нас като титли и популярност - ЦСКА, се провежда откровен медиен геноцид, но никой не се намесва. За него контактите на държавните системи са изключени.
Е, няма защо после да се чудим, че на определени хора, за които футболът е отдушник през уикенда от неособено лекото ежедневие в останалата част от седмицата, си го изкарват на премиера.
Той сам избра да бъде фигурата-държава, защото често употребява израза "аз направих".
Сега трябва да понесе и обратната страна на медала, защото когато нещо не е направено като хората, то пак пада върху него като отговорност.
