Когато сър Алекс Фъргюсън излезеше с неизменното си черно балтонче-наметало, сякаш Дарт Вейдър извеждаше Тъмната страна на терена.
И съперниците, и съдиите, и дори запалянковците на съперника чакаха мача с присвити сърца
Респект, страх - е, разбира се и омраза, излята в зловещо освиркване и хулене на Юнайтед.
Това бе картинката в последните 20-ина години на английския футбол, а Империята отвръщаше страшно силно на всеки удар. Юнайтед бе почти недосегаем, а да бъде бит редовно, "щипан" леко от реферите и взет на подбив от съперниковите фенове - това никой не можеше да си представи.
В първия сезон след ерата Фъргюсън, сякаш 20-те години чакане се връщат като лавина върху "червените дяволи". Никой няма респект към тях.
Съдиите им свирят като на обикновен отбор, без дори онова леко намигане към грандовете, което е неписано правило във всяко първенство.
Съперниците ги бият с удоволствие, граничещо със садизма, а феновете не чакат със страх датата, на която техният тим ще се изправи срещу Юнайтед.
Факторът "страх" изчезва. И то доста по-бързо, отколкото се очакваше. И клубът, наложил стандартите на Висшата лига за две десетилетия, трябва да приеме това.
Както и да опита да спаси респекта, защото иначе Империята ще се срине. Примерът с Ливърпул отпреди 20 години все по-често е обект на паралели в английските медии.
А една Империя трябва да отвръща на ударите, нали така? Така правят Империите.
