Какво става в България, когато някой излезе пред всички и каже истината? Нищо, в най-добрия случай. Не е нормално, нали?
Матей Казийски отново е в неблагодарната роля на този, който казва какво не е наред и посочва проблемите, но с оглед на случващото се в БФВ в последните години това едва ли ще доведе до някакви резултати.
Казийски посочи нещата, които с просто око се виждат отстрани, но упорито се отричат от администрацията на явно несменяемия президент на българския волейбол Данчо Лазаров. И ако не получи подкрепа, гласът му скоро ще затихне.
Матей предупреждава, че родният волейбол е обречен на бавна смърт, ако не се предприемат промени. И посочва къде трябва да бъдат те - в работата с децата в школите, както и в клубовете, много от които са на ръба на оцеляването и финансирането им често зависи от прищевките на някои щедър благодетел. Защо БФВ не дава възможност на клубовете да печелят пари е съвсем друг въпрос, а няма отговор и на въпроса кога наистина в българския волейбол ще започне да се работи така, че той да стане спорт с ясни бизнес правила и да започне да печели пари за всички, които полагат усилия.
Казийски влиза в ролята на Димитър Бербатов. Най-голямата звезда на българския футбол се отказа от националния отбор и подсказа, че няма намерение да рита заради батака, в който се намира този популярен спорт. Засега няма много признаци предупрежденията на Бербатов да са били чути. Всичко си продължава по старому. Ако и във волейбола нещата продължат така, значи най-трудните му години тепърва предстоят, защото без промени един ден талантите ще секнат, засега само намаляват и тогава вече ще е твърде късно.
Но дали Лазаров, който дава под съд хора, които са го нарекли „апаратчик", ще разбере това? Крайно съмнително. Но поне ще е ясно кой е загробил българския волейбол.
