След поредния си силен мач в европейските клубни турнири и равенството 1:1 срещу Брага, Лудогорец е много близо до класиране за елиминационната фаза на Лига Европа.
Както критиците на тима не пропуснаха да отбележат обаче, във втори пореден двубой от евротурнирите българският шампион започва без нито един българин в титулярния състав.
Последният от родните футболисти, които опазваха титулярното си място в тима беше капитанът Светослав Дяков, но и той вече не е предпочитан от треньора Димитър Димитров-Херо и изглежда в големите мачове вместо него ще играе новото попълнение Яцек Горалски.
"Разбира се, че съм амбициран да си върна титулярното място. Щом не играя, значи нещо не е наред при мен", коментира Дяков след мача.
Проблемът обаче не е толкова в самия него. По съвсем естествен начин, той ще изпада все по-често от състава, защото вече е на 33 години, договорът му изтича в края на сезона, а Лудогорец не спира да се развива. Капитанската лента на Дяков и миналите му заслуги няма как да му гарантират мястото, когато „орлите" имат Кампаняро, Горалски, Анисе и Лукас Саша на неговата позиция.
Затова все по-често ще виждаме Лудогорец без нито един българин. Дяков може и да играе последния си сезон за клуба, а нови български футболисти не се очертава да бъдат привличани в Разград. Малкото българи сред резервите на „орлите" са държани само колкото да попълват групата и най-много да влизат в мачове за Купата на България и да трупат срещи за втория отбор.
Естествено, ситуацията предизвиква нова вълна от критики срещу и без това недолюбвания Лудогорец, но можем ли да виним отбора, че иска да се развива, а развитието минава единствено през привличането на чужденци?
В Разград инвестират в базата и школата, но за да има някакъв шанс оттам да изникнат таланти, които стават за първия отбор, трябва да минат още доста години. А докато насочваме критиките към Лудогорец и спорим дали е български отбор или не, всъщност просто загърбваме истинския проблем.
Трагичното е, че българският футбол просто не произвежда играчи за нивото на Лудогорец и това много добре си го знаем.
Показателно е, че постепенно и в Левски, и в ЦСКА-София българските футболисти намаляват и играят все по-периферна роля. На останалите отбори класа вече придават предимно ветерани като Мартин Камбуров, Георги Илиев, братята Миневи, Георги Андонов, Борис Галчев, Георги Петков и т.н., и т.н.
Това са футболисти, отдавна минали 30-те и продължаващи и сега да превъзхождат по-младите си колеги. Какво въобще е нужно да коментираме, след като през миналия сезон 37-годишният Вуйчо Ваньо се върна на терена да спасява Пирин от изпадане и правеше за смях младите защитници на противниците?
За ниското ниво на младите футболисти, навлизащи в мъжкия футбол, никой не поема отговорност.
Треньорите в школите се оправдават с липсата на условия и на мотивация у децата, БФС вдига ръце с оправданието, че е построило база и прехвърля топката към клубовете, които гонят резултати от днес за утре и уж водят битки да развиват своите бази, но произвеждат все по-малко играчи в тях.
А докато младежките ни национални отбори вече губят от футболни джуджета като Люксембург, медиите се заяждат с националния селекционер Петър Хубчев, защото не викал нито един футболист от Лудогорец. Сякаш той има друга опция, освен натурализирания бразилец Марселиньо...
Уви, проблемът е много по-сериозен и не са криви в Разград, че остават без българи.
Докато да се плюе по Лудогорец е лесно, полезната реакция би била да се търси отговор на въпроса: как школите да произвеждат футболисти, които могат да бъдат титуляри в настоящия отбор на шампионите.
Това обаче е задача само за истински футболни управници. Намират ли се тук такива?
