Ръкавиците са хвърлени.
Чашата на търпението на Жозе Моуриньо преля и португалецът реши да поеме контрол над нещата.
Омръзна му да го питат защо Гарет Бейл почти не играе и какво се обърка между тях.
Суперзвездата се завърна в Северен Лондон под наем от Реал Мадрид през лятото и тази сделка обяснимо бе една от най-коментираните в Англия.
Връщаше се Той - героят на Тотнъм, най-успешният британски футболен износ, футболистът с 4 титли от Шампионската лига с екипа на "кралете". Играч, получил световно признание.
Днес, шест месеца по-късно, Бейл има само два мача като титуляр във Висшата лига. Няма ентусиазъм около него. Никой не го брои за фактор.
Последната драма в сапунената опера дойде тази седмица, когато Бейл подозрително остана извън групата за гостуването на Евертън, въпреки че публикува снимка в Instagram, под която написа: "Добра тренировка днес".
Защо, за бога, направи това?
Доста е трудно да се разгадае, като се има предвид, че в понеделник се бе оплакал от болка и премина скенер. А във вторник заяви, че не се чувства добре и не може да играе на "Гудисън". Да не пропуснем да уточним - снимката в социалната мрежа излезе в сряда, в деня на гостуването на "карамелите".
Моуриньо се вбеси и реши да не позволява повече на Бейл да води парада.
"Трябва да призная, че неговият пост създаде ситуация, на която трябва да се обърне внимание, защото имаше противоречие между поста и реалността - каза той. - От началото на сезона по отношение на всичко се опитвах да бъда много, много дискретен и да държа всичко в кухнята на клуба, да не излиза оттам. Но сега чувствам, че трябва да разясня нещата. Вероятно публикацията дори не беше негова отговорност, но посланието ѝ беше: "Тренирам супер, готов съм". Което изобщо не е така."
Не, няма никакво недоразумение. Бейл е знаел за тази публикация, която единствено илюстрира очевидното - уелсецът и треньорът са на различни вълни.
Ясно е, че след контузиите и двете години, в които рядко играеше за Реал, Бейл вече не е същият играч. Но това не означава, че "шпорите" го взеха със съзнанието, че идва периферен играч, на който не се възлагат големи надежди.
Самото му пристигане даде импулс на клуба и съблекалнята. Дори и резултатите се подобриха, въпреки че той бе контузен и не играеше.
Каквото и да си говорим, Гарет е голяма фигура. Без никакво значение дали е загубил част от скоростта си и от страхотното докосване.
Сега Бейл е същият човек, като онзи, който тръгна за Реал. Скромен, стъпил здраво на земята и истински привързан към Тотнъм.
Но е ясно, че нещо липсва. И за това имат вина и двете страни.
Трябваше ли Моуриньо да му даде повече игрови минути? Вероятно.
Но можеше ли мениджърът просто да го пуска и да го чака да влезе във форма? Не. Малко е като с яйцето и кокошката.
Бейл имаше и своите проблясъци, като мача срещу Уикъмб.
Но това беше в турнира ФА къп, и то срещу невзрачен съперник. А същият този играч сам е печелил финал в Шампионската лига, както стана през 2018-а срещу Ливърпул в Киев.
Но нещата вървят на зле за него вече няколко години. Все още е само на 31 и при други обстоятелства можеше да говорим, че му остава още доста време във футбола. Нещо, което с днешна дата, е трудно да заключим.
Гарет Бейл е на кръстопът. И ако има нещо сигурно, то е, че няма да бъде в Тотнъм през следващата кампания.
Доста е жалко.
Все пак той беше един от най-добрите играчи в историята на Висшата лига и британския футбол. Не е нужно да го харесваме, за да го признаем. Но вината за всичко си е и негова, и не само...
