И нека дарителската кампания започне сега. Тоест - нека започне пак сега. Поредната инициатива, в която феновете да дават парите си за "каузата" - спасението на Левски. След като чухме, че 20 май е някакъв дедлайн за заплатите на играчите, отново се създаде организация да се прибират спестяванията на обикновените хора - левскари.
Разбира се, тях ги боли и е ясно защо превеждат по 50-100 или 200 лева. Клубът им трябва да бъде спасен. Уж. Всъщност, в момента върви поредната операция по събирането на едни пари, които нищо не променят в Левски. Първо, защото това, за което се прави кампанията, не е този Левски, за който тези хора треперят и се вълнуват.
Да започнем малко по-отдалеч. За едно нещо Тити Папазов е прав - това е зараза, не само Левски, а футболът като цяло. И така те удря, че при добри резултати или някоя еуфорична победа, забравяш дълбочината на генералния проблем. Именно така, след като дойдеше поредният спасител и някоя звезда - а попадения в селекцията имаше, в последните 6 години левскарите на моменти изключваха за голямата картинка. А тя е - от 2013-а насам техният клуб е "Титаник". Той си беше практически фалирал още тогава, Тодор Батков го обясни ясно, предавайки акциите. Наследилият го Иво Тонев го каза с драматичния си глас (а той беше цар на тази интонация) също още в първите си интервюта. Точно като тези на Павел Колев отпреди година, ако сравните. И той казваше, че Левски е пред фалит преди влизането на Божков.
Преди години феновете се надигнаха и събраха средства за юбилейните чествания (през май 2014-а). От онези месеци до днес почти нищо не се е променило. Сега пак феновете събират пари. Левски реално е под водата икономически и по всякаква логика, но една невидима ръка успява да държи потъващия кораб с един непомръдващ ледник, който подпира отдолу и коритото не пада на дъното. Един път е адвокат Александър Ангелов и Иво Тонев край него. След това се появява Спас Русев, който е лобист по сделка за голям телеком - сделка от национална значимост. И накрая - 25-те милиона на Васил Божков за около 12 месеца, без които Левски и де юре щеше вече да е в несъстоятелност. Пак.
От 2014-а, когато Тонев и Ангелов поеха клуба, "синята" любов на стотици хиляди българи е вече в ръцете на картоиграчите.
Защото бе ясно, че те нямат ресурсите да издържат клуба. Правеха го други хора чрез тях. През януари 2015-а в интервю пред Нова, Тонев обяви - трябва отнякъде да се намерят 4.4 милиона лева в следващите 3 месеца, за да се вземе лиценз. И "отнякъде" се намериха...
Онзи ден, когато стана пиеската с джиросването на акциите от Божков към Борисов, Степан Хиндлиян пророни, че "нашата теза, че Левски е заложник на политически интереси изглежда е вярна". Той е интелигентно момче, така че му е ясно, че тази теза е единствената вярна и е със стоманена валидност от 7 години насам. Политически, икономически или друг заложник, но това е факт - клубът е разменна монета за интереси и няма реален бизнес план, по който функционира. Работи, за да го има и да не настане "синя" революция, че фалира.
Повечето фенове отдавна говорят, че не искат бащица. Тези, които са глас пред медиите и очевидно - най-влиятелни, обаче дълго мълчаха по темата. А не е като да не са знаели какво реално се случва... Сега пак тръгнаха да се оплакват от този модел, но той си е валиден от 7 години. Просто явно като имаше пари и отбор, явно не ги е боляло толкова...
Нима не знаеха в кого отива контролът на клуба през 2014-а, когато видяха Тонев и Ангелов? Не знаеха ли преди година с появата на Божков на "Герена"? Че той години наред обясняваше, че не би се върнал във футбола. Или с "набутването" на Спас Русев, който хал хабер си няма от играта, а се наложи да се прави на собственик. При това в един клуб, който изисква съвсем не малко време, внимание и най-вече - пари.
За мнозина обаче това явно не е било толкова лошо положение - и сред феновете (върхушката от тях), и сред участниците в управлението.
Техните заплати или облаги и привилегии са си вървяли, и то - особено в последната година - съвсем прилични. Слуховете са, че последните двама изпълнителни директори са с месечни възнаграждения в порядъка на около 35-40 пъти над средната заплата за страната. Футболисти взимат по 35-40 ... хиляди евро. Та на кой от тези физически лица им е пукало, че клубът се управлява от нездрави интереси? Когато обаче се появи поредният проблем, темата пак става наболяла.
Та, да се върнем на ситуацията към момента. Спасяването на този Левски - тоест, на това, в което дружеството с това име е превърнато, отново се пропагандира като цел и мисия. И се насърчават хората да дават пари за него. Легенди написаха трогателно писмо до Васил Божков и наистина - хората ги боли. Но ако ще се спасява нещо, което пак да заплува под "корпоративен" флаг нанякъде, а след година да опре в ледника по пътя към дъното... Има ли смисъл от това?
Единственият шанс за спасение на Левски - колкото и идеалистично, а вероятно - и нереалистично да звучи, е с нов клуб. Схемата е сложна, минава през за мнозина кошмарен сценарий във "В" група и т.н. Но по един или друг начин, това може да е Левски, който да е организиран и управляван от спортни интереси. И от левскари. Пари пак ще трябват, естествено. Но ще се харчат разумно и под контрол. А и идеята ще е водеща - силен отбор, сплотена общност, пълен стадион и правилна политика. Нещо, което не само в този клуб е забравено у нас от години.
И най-важното - без да е жокер в игра на карти, в какъвто през годините бе превърнат. Най-очевидно това е в последните месеци.
Какво ще стане с Левски е въпрос, който виси от 2013-а насам. Отговорите са под формата на имена на бизнесмени, които пак да "влязат" да гасят пожара. Този филм е гледан.
Само една препратка: "Титан" и ЦСКА" е комбинацията от думи за сравнение, която търсите, ако се разровите из чекмеджетата на историята. "Влязоха", за да не изчезне клуба. Не по своя воля, естествено.
Всички знаем как завърши това, нали? Макар и с няколко години забавяне.
