Как я докара дотук Левски? Защо поредна Коледа за всеки, който има "синьо" сърце, ще трепери не толкова около подаръците на децата, елхата, греяното вино и хубавите емоции, а за това какво ще се случва през следващата година с любимия отбор?
А ситуацията си е точно такава. Предстоят две пресконференции - една на сдружение "Левски на левскарите", една на ръководителите Сираков и Боримиров. След отпадането от Хебър за Купата на България треньорската смяна е въпрос на часове, а около клуба мало, голямо, можещо и неможещо, знаещо и незнаещо, коментира и иска позиция и трибуна, за да каже мнение.
И ако някои - като Васил Колев, например, си струва да бъдат слушани, тъй като са били в това ръководство и близо до процесите, а и аргументират сериозно това, което говорят, то други трибуни и влогове направо могат да те накарат да пиеш аналгин. Толкова разнопосочни, фенски и истерични сигнали подават. Не, че ситуацията не си е баш за истерия. Просто тази среда около клуба не помага по никакъв начин.
Но не това е големият проблем.
А че Левски е в някакъв Бермудски триъгълник, в който нито се знае точно местоположение на клуба, нито уредите показват ясно дали работи и как го прави. А най-лошото е, че не се знае кога и дали ще излезе оттам.
А защо е избрано сравнението с триъгълника ли? Ето защо.
Преди много десетилетия в Англия за първи път е формулирано какво е един футболен клуб. От тогава е калибрирано, оформено далеч по-детайлно като структури и разписано по устави и правилници.
Но трите опорни точки са ясни:
Едната са ръководителите, които подреждат нещата административно и се грижат за финансите. Борд на директорите ли ще е, собственик ли ще е, Управителен съвет или... каквото там наименование на структурата си изберете. Служителите са подфункция тук, те са важна част от организацията, но по-скоро работят в ритъма, зададен от хората в ръководството.
Втората е спортно-техническият, футболният департамент. Първи отбор, школа с млади таланти, треньорски щабове, скаутски звена, евентуално и спортен директор.
Третата - това е стадионът. Или казано още по-точно - общността. Феновете, без които сърцето на клуба не може да бие. То, всъщност, спира да бие или сменя рязко ритъма в посока аритмия или дори инфаркт, ако която и да е от трите опорни точки се размести.
А в Левски сега са разместени и с неравен пулс и трите. И освен, че сами по себе си не са наред, те са и с високоволтово напрежение една към друга, а това просто няма как да работи.
Този клуб не работи, той се движи по инерцията на това, че е Левски.
Ръководството се клати на глинени крака и на името на Наско Сираков, който продължава при всички критики към него да е една от паролите във футбола ни. Публична тайна е, че финансово Левски е зависим от компанията-генерален спонсор, което практически означава, че и ръководството е неин заложник.
Обърнатите знамена на феновете са "война" към ръководството, а плакатите "Сираков-вън", както и оскърбителните транспаранти към голмайстор №1 в историята на "сините" са оръжия в нея.
Треньорският щаб е воден от Ники Костов. Тоест - беше, защото е ясно, че той повече няма да е треньор на Левски. Не и след позорното 1:2 от Хебър, който излезе в състав с хора, които са със събрани багажи да си тръгват от клуба преди Коледа. Защото в Пазарджик със смяната на общинското ръководство, се смениха и приоритетите. И пари за футбол в досегашните бая сериозни размери вече няма да има.
Този отбор, който чака "гилотина", би Левски за Купата. А за Левски Купата бе последна сламка на спасение на сезона.
Няма как Костов да бъде оставен на поста, но по-притеснителното е това, което той каза в Пазарджик след загубата. Не е сложно да се разбере, че отборът е тотално разединен, немотивиран и той просто не може да промени това. Двама-трима чакат трансфери и нямат търпение да си заминат. Двама-трима са с изтичащи договори и нямат търпение да изчезнат без пари, един от тях - в посока Лудогорец. Че той и капитан е даже, носи лентата в Левски.
Доверие в Костов така и нямаше, по-скоро към него през последните месеци имаше ирония от сектор "Б" и постоянното, тежащо с огромна сила сравнение със Станимир Стоилов.
И накрая - третата опорна точка. И тя - тотално разфокусирана.
Феновете са разединени така, както не бяха дори и в най-голямата криза след напускането на Васил Божков. Както и след Батков, когато в клуба влезе политиката чрез доверени лица на водещите мъже в костюми в държавата. Дори тогава левскарите не бяха орел, рак и щука. Сега са такива - против Сираков, за Сираков, против и за Мъри, Костов, Краев, Андреев и кой ли още не.
Един по един трите жизненоважни органа не функционират. Един с един комуникацията им е срината и по кабела за нея тече ток, напрежение.
Как да върви напред Левски в такава ситуация? Няма как. Оттук и Бермудски триъгълник.
Ако ви се струва прекалено, само си спомнете къде бе клубът преди 19 месеца. Какво се случи на финала за Купата на България, каква еуфория имаше през миналото лято, а после и с победата над ПАОК.
После се сетете къде е Пазарджик и как един разпадащ се отбор би този, който уж трябва да е Левски.
Прекалено ли ви се струва сравнението?
