Как да не се зарадва човек за Валентин Антов! Скромен, възпитан и дяволски талантлив. Едва навършил 20 години, поема към истински големия футбол. А къде другаде разбират от защитници, ако не в Италия?
Вярно, Болоня не е сред най-добрите отбори в Серия "А". Но е някак знаково, че в края на една отминала епоха именно този клуб хареса и даде шанс на друг сърцат и интелигентен бранител - Николай Илиев.
Големият въпрос е какво да очакваме сега от Вальо. Ако извадим късмет, ще тръгне по стъпките на Димитър Бербатов. Митко премина в Байер Леверкузен горе-долу на същата възраст. Спаси се съвсем рано от зловонната ни футболна действителност, а останалото е история.
Но далеч по-пресен пример е Кирил Деспосов. И той полетя към орбитата на италианския елит, за да се приземи обратно с различна фланелка и клеймото на предател. Ако изобщо му предстои някакъв сериозен пробив, засега ще свързан с десетата титла на Лудогорец.
Понеже стана дума - все по-невероятно изглежда някой друг да се пребори за тая пуста титла. Фактът, че ЦСКА вече по традиция продава най-читавата си стока през зимата, казва повече от 1000 думи. И ако на никого не му пука за надменния и неприятен Юнус Санкаре, трансфер на най-добрия ти защитник и втори капитан е като да развееш бялото знаме насред сражението.
Разбира се, никой нямаше право да спира Валентин. Това щеше да е равносилно на престъпление и прът в една потенциално блестяща кариера. От ключово значение обаче е какъв ще бъде следващият ход на Гриша Ганчев. Човекът похарчи много, но и изкара доста. Особено напоследък.
ЦСКА обаче не е някаква бакалия. Плюс, минус, равно. Когато на "Армията" теглят чертата, броят само титли и купи. Останалото е счетоводство.
Веднъж счетоводството не излезе и на сцената излезе същият Ганчев. Обеща, ЦСКА не просто ще оцелее и ще връзва гащите сезон за сезон. А че ще се качи там, където го помнят феновете.
Дотук през зимната пауза Бруно Акрапович загуби Антов и Санкаре и получи някакво аржентинче, изгонено от последния в Турция. До първите мачове остава съвсем малко. Време, през което ясно ще проличи - сериозна битка ли ще гледаме, или пак ще си играйкаме.
Но да се върнем към важната тема с фамилия Антов. Редно е момчето да потегли към своето бъдеще със съответните почести. Сега всичко е в краката му. И в главата. И в сърцето.
В духа на съвременната окуражителна стилистика можем само да възкликнем: Мачкай, Вальо! Сграбчи тази възможност и не се обръщай назад. Въобще не ни мисли. Ние тук ще си играйкаме.
