По начало не е в интерес на футбола да се вглежда внимателно в самия себе си. Би трябвало да бъде, но не е.
Тези, които държат картите, се стараят предимно да запазят статуквото и ако може, да си осигурят още по-голямо парче от пая.
Би било необходимо да се случи нещо безпрецедентно, за да се разбие това статукво и да бъде предизвикано известно преосмисляне на футболната реалност. Нещо толкова безпрецедентно, като например пандемия, която прекъсва целия световен спорт.
В момента никой не знае кога ще се подновят мачовете. Експертите предвиждат случаите на коронавирус във Великобритания да достигнат пика си между края на май и средата на юни и този пик да продължи поне месец. Логично е да се съмняваме, че Висшата лига ще се поднови преди август, а дори и тогава може да се окаже рано, ако искаме болестта наистина да е овладяна.
Засега Футболната асоциация настоява, че е готова да удължава сезона колкото е нужно, но на всеки отбор от първите четири дивизии му остават между 8 и 10 шампионатни мача - а Манчестър Сити например би могъл да има още общо 18 във всички турнири. И то при положение, че футболът в Англия беше спрян едва на 13 март.
Една толкова невъзможна за овладяване ситуация наистина трябва да насочи още повече вниманието към проблема с претрупването на мачове.
Футболният календар отдавна е претоварен като количката на презапасяващ се гражданин в супермаркета и точно като паническото изкупуване, трябва да спре - не само защото подобни зарази могат да стопират и бъдещи сезони, но преди всичко, заради често пренебрегваното физическо и психическо състояние на футболистите.
Играещите футбол не са машини и опасността от изтощение и влошаване на здравето им съществува. Крайно време е да се събудим и да осъзнаем, че не можем да продължаваме така.
COVID-19 би трябвало поне засега да задуши в зародиш всякакви планове за разширяване на Шампионската лига. Юрген Клоп, който никога не е бил сред треньорите, които си мълчат, вече отхвърли слуховете, че Ливърпул и други топ клубове подкрепят добавянето на още 4 европейски мача. Нарече го "абсолютни глупости".
Има и прояви на разум сред цялата алчност, която е обзела футбола на елитно ниво. Но докато мотивите на вицепрезидента на Уест Хем Карън Брейди да бъде нулиран сезонът са поставяни под въпрос, какво да кажем за желанието на изпълнителния директор на Саутхемптън Мартин Семенс мачовете да продължат, макар и без публика? Нима играчите и техните семейства няма да са поставени на риск?
Неочакваната беда все пак извежда на преден план и щедростта във футбола.
Все повече футболни хора правят сериозни дарения, осигуряват подслон, условия и подкрепа на медицински работници, отказват се от част от заплатите си, подпомагат местни инициативи, участват в благотворителни акции в родните си страни.
Жестовете им са достойни за похвала, но самите клубове могат и трябва да направят повече. Сега е моментът не само за щедрост, но и за повече смирение, за промяна в цялостната нагласа във футбола. За полагане на грижи и подпомагане не само на общността около футбола, но и за спасяване на самия футбол. Оцеляването на доста клубове ще е под въпрос следващите няколко месеца. По-малките отбори в по-нископоставените лиги могат да претърпят истински катаклизъм.
Ако потенциалният опустошаващ ефект на тази криза не е достатъчен да предизвика преосмисляне на безобразния финансов дисбаланс из целия футбол - то какво въобще някога трябва да стане, за да се промени нещо?
Футболът няма да излекува коронавируса, но е възможно коронавирусът да накара футбола да излекува сам себе си.
