Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пандемия за хората, лек за футбола

Оказа се, че когато всичко опира просто до 90 минути, в които трябва да докажеш, че си по-добър на терена, без да имаш помощта на регламента, на домакинския фактор или на каквито и да било външни влияния, гледаме футбол от най-чиста проба. Снимка: Getty Images
Оказа се, че когато всичко опира просто до 90 минути, в които трябва да докажеш, че си по-добър на терена, без да имаш помощта на регламента, на домакинския фактор или на каквито и да било външни влияния, гледаме футбол от най-чиста проба.

COVID-19 ни накара да преосмислим доста неща - от здравеопазването до начина, по който общуваме. И, ако трябва да сме честни, не всичко, произхождащо от пандемията, е лошо.

Да вземем футбола - трябваше да ни връхлети смъртоносен вирус, за да си спомним колко романтична може да бъде тази игра, когато ги няма тънките сметки, сложните схеми, висшата математика, протекционизма или вечният напън парите да отидат в правилните джобове. Оказа се, че когато всичко опира просто до 90 минути, в които трябва да докажеш, че си по-добър на терена, без да имаш помощта на регламента, на домакинския фактор или на каквито и да било външни влияния, гледаме футбол от най-чиста проба: безкрайни атаки, голове, съспенс и мачове за историята. Сякаш, поне за кратко, се пренесохме през 80-те.

И тук говорим не просто за двата финала - в Шампионската лига и Лига Европа. Като цяло форматът с "Финална осмица", а защо да не прибавим и "внезапната смърт", с която стартира новата кампания в евротурнирите, се оказаха изключителен ход от страна на УЕФА, макар и реализиран по принуда.

Разбира се, останахме далече от времената преди Босман, когато редовно до финал се добираха клубове като Стяуа, ПСВ или Цървена звезда, че даже и печелеха най-ценната купа. Но въпреки това в евротурнирите се завърна на непредсказуемостта - за 90 минути, колкото и да е клиширано, всеки може да бие всеки.

Да вземем невероятният мач на Лион с Манчестър Сити, приказката на Лайпциг или дори поредният поход на Севиля към трофея в Лига Европа, минал през доказани европейски марки като Манчестър Юнайтед и Интер. Общо взето, баварското унижение на Барселона в някакъв смисъл също бе плод на промените - унищожение на съперника в ситуация, при която всичко се решава тук и сега. Силно се съмняваме, че това атомно 8:2 щеше да е възможно при сблъсък в два мача, където подходът и стратегията са съвсем различни, и понякога е по-добре да не се хвърляш с главата напред, а просто да съхраниш двата гола преднина преди реванша.

Разбира се, обичайната схема на елиминациите също си има чар - и заради нея миналогодишното безумно издание на Шампионската лига ще се помни дълго. Например шокираният Пеп Гуардиола, след като отмениха петия гол на Манчестър Сити в реванша от четвъртфиналите, който щеше да класира "гражданите" в топ 4 на Европа; или драматичният гол на Тотнъм в момент, в който феновете на Аякс вече брояха секундите до последния съдийски сигнал; да не отваряме дума за Ливърпул, който нокаутира Барса след 0:3 на "Камп Ноу", а Александър-Арнолд изпълни толкова гениално корнер, че дори собственият му треньор Юрген Клоп го проспа.

От друга страна, решителната фаза при старата версия се точи почти два месеца в комбинация с важни двубои на националните отбори. А сега всичко - от четвъртфиналите до преките сблъсъци за трофеите, се разигра в рамките на 12 дни, през които целият футболен свят живееше и дишаше с евротурнирите.

Всеки от двата варианта си има свои козове и поддръжници. Натиреният от Ювентус Маурицио Сари например твърдеше, че най-достоверната надпревара за него е Серия А. И, ако евротурнирите имали шампионатна таблица, отборът му нямало да отпадне след мача с Лион, а с една-единствена загуба би завършил на първо или второ място в турнира. Звучи абсурдно - особено на фона на уволнението му, но пък колкото хора, толкова и мнения.

Такова изрази и президентът на УЕФА Александър Чеферин, който съвсем не е известен с емоциите си. Дълго време той бе сред основните противници на VAR и по принцип подлага всичко на съмнение (особено, когато не му е изгодно). Но в случая напълно неочаквано словенецът почти изпадна в еуфория, определяйки схемата с елиминации в един мач като "много по-вълнуваща" от тази с два и заявявайки, че "пандемията изигра сензационно позитивна роля за футбола". Според главата на европейския футбол към днешна дата е сложно "Финалната осмица" да бъде вместена в календара, но пък аудиторията ясно е показала, че иска ярки мачове и преки дуели в един мач, при които всеки може да бие всеки, както в Шампионската лига, така и в Лига Европа. И че през есента този въпрос ще бъде обсъден много сериозно на най-високо ниво в Нион. Чеферин добави и личен елемент: "Много мои познати ми звъняха и писаха, за да изкажат възхищението си от тази система".

Но дори така има прекалено много въпросителни. Нека поразсъждаваме: доколко реален е преходът от обичайния формат към толкова симпатичната "Финална осмица". Веднага трябва да се направи уговорката, че ако въобще някога се случи, то няма да е сега - УЕФА има твърде много и твърде ангажиращи дългосрочни договори с различни партньори и спонсори. Освен това коронавирусът съвсем не си е тръгнал, а и само след по-малко от година евротурнирите вече ще са три на брой (през лятото на 2021 г. стартира Лигата на Конференциите).

И колкото и да му се нрави на Чеферин, идеята хич няма да се хареса на телевизиите. По-малко мачове означават по-малко реклами. По-малко излъчвания означават финансови загуби. Дори да предположим, че опцията с "Финална осмица" допада на всички без изключение, е трудно да повярваме, че рекламодателите и феновете автоматично ще са готови да платят повече за по-малък брой мачове. От друга страна обаче, при стандартния формат по едно и също време се играят по два четвъртфинала, докато сега успяхме да се насладим на всички мачове без изключение. Което си е голям телевизионен плюс.

Но пък най-очевидният минус е необходимостта от пълно преформатиране на календара не само в европейските турнири, но и в националните шампионати. В нормална ситуация да намериш дори 2 свободни седмици практически е невъзможно. Сега бяха отменени Евро 2020 и Копа Америка 2020, но в друго време формат с "Финална осмица" през лятото просто няма как да се случи. Единствената опция остава месец май, и то - първата му половина. Особено в години на европейски или световни финали.

За тази цел обаче би било необходимо всички национални шампионати да са приключили преди решителната фаза от евротурнирите. Съответно - ще е необходимо одобрението на над 50 национални лиги и федерации, както и на самите клубове, които едва ли ще са особено щастливи от перспективата да играят безкрайно в цикъл сряда-събота, за да се вместят в новия график.

Накрая трябва да се съобразим и с мнението на друг могъщ фактор - президента на ФИФА Джани Инфантино. Световната футболна централа също иска парче от лъвския пай и вече е готова с реформа на Световното клубно първенство, което трябва да се превърне в супертурнир с участието на 24 топ-клуба на мястото на Купата на конфедерациите. Отначало Европа заплаши с бойкот, но покрай пандемията Чеферин и Инфантино се договориха за дебютното издание на надпреварата, което трябва да се проведе догодина в Катар.

Томахавката (засега) е заровена, но първите хора в световния футбол много добре знаят къде се намира. ФИФА може да се почувства заплашена от евентуална "Финална осмица" на Шампионската лига, която със сигурност би засенчила новата ѝ златна кокошка. И тук Чеферин трудно би удържал крайната победа.

Но, ако все пак успее, феновете ще са щастливи. Доказателството? Последната Шампионска лига.

 

Най-четените