Мартин Димитров се занимава с реклама от 11 години. Започва като копирайтър в New Moment New Ideas, след което продължава като творчески директор в DDB Sofia. Впоследствие спомага за изграждането на името и развитието на агенция Reforma, a през 2014-2015 г. поема позицията творчески директор на Ogilvy Sofia. Понастоящем заема същата позиция в основаната от самия него комуникационна агенция Nitram. В четвъртък, 14 декември, Мартин ще гостува в Jameson Безстрашни пичове, където ще говори за положителната страна на провалите.
Започваш като копирайтър в New Moment New Ideas. Как се стигна до тази първа стъпка в кариерата ти и как се става добър копирайтър?
Самоопределям се като човек без професия, така че нямам много ясна представа как - когато нямаш професия - правиш кариера. Но, около две години преди да стана копирайтър, бях автор в "Егоист". Тогава Косьо Вълков и Мартин Захариев подготвяха старта на "Ретро Радио". Разказаха ми няколко неща, а аз им казах: "Усещам, че цял живот съм искал да правя радио". Заедно с Косьо направихме концепцията за сутрешната програма на радиото, аз поканих моя съученик Митко Павлов за водещ и в първата около година и половина след старта му писах сценариите. После той стана истинска машина и започна да си прави всичко сам по най-чуден начин.
Междувременно Емил С. Захариев беше напуснал "Егоист", беше станал творчески директор на "New Moment", и той ме покани. И, докато той ми обясняваше какво всъщност прави един копирайтър, аз му казах: "Усещам, че цял живот съм искал да правя реклама". Така започнах.
Според мен добър копирайтър се става с две неща - с много писане и с много мислене. Просто, както във всеки един занаят, какъвто несъмнено е и писането, и измислянето, трябват много, ама наистина много усилия.
Бил си творчески директор на Ogilvy Sofia. С какви предизвикателства те сблъсква работата на такава позиция?
Преди това бях творчески директор на "reforma" осем години. А в "Огилви" изкарах малко време, едва шест месеца. И се сблъсках с предизвикателства, с които никак, ама никак не успях да се справя. Всъщност "Огилви" е мястото, след което съм си задал най-много въпроси. Дали моделът ми на работа е правилен, дали поставям правилно изискванията си, дали не прекалявам? И най-вече - какво да променя в себе си. Звучи малко като отговор за лексикон, но наистина е така.
Как се стигна до Nitram? Това ли е твоето "Sine Metu"?
До "Nitram" се стигна след раздялата ми с "Огилви" и след отказа ми да приема една работа във Варшава, за което жена ми най-искрено искаше да ме убие. Просто реших да си направя нещо мое. И две години след старта на "Nitram" със сърце вярвам, че това е моето безстрашно. Просто не ме е страх вече от очевидната истина, че има по-млади, по-талантливи и по-умни от мен. И стремежа ми е Nitram да стане платформа за такива хора.
Споделяш философията, че провалът може да бъде много по-поучителен от успеха. Какво те кара да мислиш така?
Рекламата е особен бизнес, както беше казал преди време Йордан Жечев - "това не е бизнес за победители". Непрестанно сме на конкурси, непрестанно избират други, непрестанно е несигурно. Провалът предполага анализ, победата предполага празник. Правилният анализ на поражението е най-доброто бъдеще, което човек може да си осигури.
С какво те привлече проектът на Jameson "Безстрашни пичове"?
С предпоставката, която този проект задава - различни хора да разказват за свършеното или несвършеното, за вълнуващото и мотивиращото. С пространството и най-вече с това, че там работят хора, които имат истинска нужда от работа. С уискито, което изобщо не е маловажно.
Очевидно живееш своето Sine Metu. Би ли си направил татуировка на такава тематика? Ако да, къде?
Прекалено съм дебел, прекалено съм стар и прекалено космат. Не е добра идея.
Разкажи ни повече за себе си - какво обичаш да правиш в свободното си време?
Да пиша. Най-вече за списание "L'Europeo". Да си говоря с дъщеря ми - тя е на 12, все по-интересно ни е заедно. Да излизаме с жена ми - все по-лесно ни е, когато дъщеря ти е на 12. Чета ужасно много, определям се като професионален читател.
Какъв е първият съвет, който би дал на хората, решили да започнат самостоятелен бизнес?
Да знаят, че поне двеста пъти ще си кажат, че не е трябвало да започват. И после ще си кажат, че това е най-доброто нещо, което са правили.
