Г-н Пеев, кошмарно начало на тазгодишните изяви на ЦСКА в Шампионската лига. Къде да търсим обяснението?
- Истина е - германците ни надиграха тотално във всеки един елемент. Ние изобщо не успяхме да разгърнем нашата игра и да покажем това, за което се подготвяхме толкова целенасочено. Защото аз смея да твърдя, че наистина бяхме добре подготвени. За съжаление, невинаги нещата се получават така, както се надяваш. Спортът не е точна наука, за да предвидиш какво ще се случи.
Притеснение или недобра форма ви попречиха да покажете играта, която сте готвили лятото?
- Нито едното, нито другото. Възможно да е имало някакво напрежение у нас като за първи мач. Но станахме жертва на една основна слабост, очертала се у нашия тим: не можем да покажем играта си навън. В последните години сме направили два добри двубоя като гости - миналия сезон срещу Зенит (Казан) и преди това срещу Фенербахче.
Разнопосочни са оценките за чуждите състезатели, привлечени на поста посрещач: Портуондо и Рамма. Нямаше ли ЦСКА по-добра българска алтернатива?
- Ние се бяхме ориентирали към български състезатели в началото на подготовката ни, но всичко се провали. Така че в тези кратки срокове, които имахме, мисля, че изборът ни е подходящ. Това са добри волейболисти над средното европейско ниво.
Теодор Салпаров се завърна в отбора, с което намали до минимум изявите Ви на терена. Съжалявате ли за това?
- Не, в никакъв случай. Той ще е от голяма помощ за тима, а пък аз продължавам да си тренирам с момчетата, да се включвам активно в заниманията и да се поддържам във форма. Ако се наложи, ще помагам.
Към момента Вие сте помощник-треньор в армейския тим, но Николай Иванов е гласен за наследник на Александър Попов начело отбора. Къде е Вашето място в тази схема?
- Моето място е с напълно различни функции. Аз нямам толкова отношение към тренировъчния процес. Моята помощ е най-вече в анализа на ситуацията в хода на мачовете. Нямам амбицията да ставам аз треньор на ЦСКА.
Нямате амбиции за треньорското място в ЦСКА. А за някое друго такова в друг отбор?
- Да ви кажа честно, малко ми се поизпари меракът за треньорската професия. Не ми се иска да гледам толкова напред. Имам някои идеи за друго поприще, но ще видим накъде ще тръгнат нещата.
Вашата кариера измина изцяло на българска почва в родни отбори. Така се случи или това беше Ваш личен избор?
- По-скоро така се случи. Не съм имал голям избор заради позицията, на която играя. Когато аз бях в зенита на силите си, либерото беше новост за отборите и в общи линии последна грижа за треньорите. Винаги са се търсили повече нападатели и посрещачи. И в днешно време трябва да си наистина изключителен състезател, един от най-добрите в света, за да си намериш отбор. Вижте, че дори на Теди (Салпаров - б.а.) му е трудно да открие тим в чужбина.
Има ли още нещо, което очаквате да постигнете и да получите като отплата от волейболната игра?
- Аз в България всичко съм постигнал и не ламтя повече за никакви успехи. Бих се радвал наистина, ако мога да бъда полезен на младите.
Как оценявате изминалата година за българския волейбол както на клубно, така и на национално ниво?
- Изминалата година за ЦСКА без съмнение е най-успешната в последните 15. В България взехме всички възможни купи, пробихме и в Европа. Миналият сезон наистина беше невероятен. За националния отбор не бих искал да давам оценки, защото следя нещата отстрани и не съм в кухнята.
И все пак, Вие сте били дълги години част от него. Какво е отношението Ви към дилемата да остане или да си тръгне Силвано Пранди?
- Мисля, че трябва да бъде оставен поне да си довърши започнатия олимпийски цикъл. Честата смяна на треньори не е добра за един тим, на когото предстоят толкова сериозни изпитания. Водещите ни играчи таман са се нагодили към стила и начина му на работа.
Виждате ли се Вие някой ден на неговото място?
- Не.
По-трудно или по-лесно е в края на кариерата Ви да спазвате дисциплината и въобще да бъдете професионален спортист?
- Доста неща се промениха от началото на моята кариера, но така и трябва да бъде. С течение на времето и изиграните мачове, може би на човек му става по-лесно. Но има една приказка: „Тъкмо го научиш спорта, и вече не можеш да го практикуваш".
Подобряват ли се условията за младите, базите във волейбола, или тъкмо напротив?
- Клубовете се опитват да подобрят състоянието на своите съоръжения, но не само това: променя се и отношението към младите състезатели. Работи се по-професионално с тях. Радващо и похвално е, че някогашни центрове на волейбола отново търсят своето място под слънцето.
В края на годината, кой смятате, че трябва да бъде избран за спортист номер 1 на България?
- Като любител на колективните спортове, мисля, че трябва да бъде представител именно на волейбола.
