Новият спортен директор на Левски Даниел Боримиров е голям шегобиец. На изпроводяк от София за Кипър, където „сините“ са на лагер, бившият футболист шокира всички с изумителен план за бъдещето.
„Имаме идея клубът да се преструктурира, сам да се издържа. Това ще стане като призова всички наши милиони фенове да си платят членския внос, който е в размер на 12 лева“, каза Боримиров. И пресметна, че от един милион левскари на „Герена“ би трябвало да влязат 12 милиона лева. Ха дано, ама надали...
Интересно дали Боримиров сам си вярва. Или просто говори нещо ей така, колкото да се намира на приказки. Но точно от него не се и очаква да решава финансовото бъдеще на Левски. А да въведе ред в спортната част, в селекцията на нови футболисти и въобще в цялата организация. Той това вероятно го може. Най-малкото ако се съди по факта, че през 2009 г. Боримиров беше в екипа, спечелил последната засега шампионска титла.
Каква всъщност е работата на спортния директор?
Накратко казано – онова, което не е работа на треньора. Това включва всичко извън игрището – цялата организация на спортната част, преговори с футболисти, осигуряване на лагери, екипировка и др...
Всъщност в последните 25 години в Левски само още двама спортни началници, освен Боримиров, успяха да си запишат имената срещу спечелените шампионски титли. Това бяха Андрей Желязков и Наско Сираков.
Когато в началото на 90-те Томас Лафчис оглави „сините“, той изненада всички с решението да наеме бившия славист Желязков за важния пост. Наскоро завършил професионалната си кариера на футболист в Холандия, Франция и Белгия, именно Жужо въведе железния ред на „Герена“.
Успя да се сработи с треньорите Иван Вутов и Георги Василев, а Левски стана шампион три пъти поред (1993, 1994, 1995). Но след третата титла парите свършиха. И Желязков от спортен директор стана футболен търговец, чиято работа беше да разпродаде в чужбина всички читави играчи. В това число и Боримиров, пласиран в Мюнхен 1860 за повече от милион и половина германски марки (800 000 евро).
А през пролетта на 1997 г. Жужо дори водеше „сините“ като треньор. Само че първото място и Купата на България отидоха във владение на ЦСКА, а Левски стана едва четвърти. Година след това изчерпаният спортен директор си тръгна, барабар с Лафчис, след като вече се беше изпокарал едно хубаво с треньора Вячеслав Грозни.
Заменилият го на същия пост Наско Сираков участва в спечелването на цели пет шампионски титли (2000, 2001, 2002, 2006, 2007). Вълка, както го наричат на „Герена“, успя да осигури на „сините“ рядко срещан съдийски комфорт през първите няколко сезона на управлението си.
А когато треньорите не го слушаха, просто им подливаше вода. Така стана и с германеца Рюдигер Абрамчик, и със сърбина Славолюб Муслин, че и с Люпко Петрович... Но след като лично Сирака си избра Станимир Стоилов за наставник на „сините“, Левски не само два пъти стана първи, но и игра четвъртфинал за Купата на УЕФА и влезе в Шампионската лига.
Но се оказа, че
Наско Сираков може да гледа преди всичко собствения си интерес, вместо този на Левски. Така стана през
лятото на 2007 г., когато Вълка замина на лов в Африка и откровено бойкотира мачовете с финландския Тампере Юнайтед в квалификациите за Шампионската лига. Причината бяха вътрешни раздори за трансфери, извършени през главата на директора. На следващата пролет Левски се срина, а Сираков и Мъри бяха освободени.
След Наско през лятото на 2008 г. пристигна Боримиров. При него „сините“ отначало се изложиха срещу БАТЕ Борисов и Жилина в турнирите на УЕФА, но пък станаха шампиони с Емил Велев. Само че Боримиров и Кокала изведнъж се оказаха трън в очите на Тодор Батков и тарторите в отбора.
Затова им скроиха номер, за да ги сменят с тандема на Ратко Достанич и Георги Иванов. От които, всъщност, тръгна и голямата криза в Левски.
Гонзо дори се пробва да бъде едновременно спортен директор, главен мениджър, треньор и още какво ли не на „Герена“. С такова нещо дори и много по-опитните от него Желязков и Сираков не биха се нагърбили. Разбира се, шефските напъни на бившия голмайстор претърпяха пълен провал.
А когато Левски бе сполетян от кошмара с автогола на Везалов и загубения финал за купата срещу Берое, шефовете отново се сетиха за Наско Сираков. Но се оказа, че Сирака във варианта си от 2013 г. не е като предишния.
Още в първия месец от мандата му сините отпаднаха позорно от Европа срещу казахстанския Иртиш. След това новият треньор Славиша Йоканович изви на умряло, че не са му осигурили футболисти. Това беше камък в градината и на Сираков.
Наско си тръгна само няколко месеца по-късно, когато футболните хулигани съблякоха избрания от него за наставник на „сините“ Ивайло Петев.
Говореше се, че този път някой друг е успял да изпълзаля самия Сираков. Наследи го Христо Йовов, но за малко.
Не се получи и експериментът от миналото лято, когато за спортен директор доведоха Станислав Ангелов. А старият лъв Андрей Желязков се хвана с трансферите. Но от това не произлезе никакъв футболен резултат. Пръв си тръгна Жужо още когато дойде новият собственик Спас Русев. После напусна треньорът Люпко Петрович. А сега пешкира опра и Станислав Ангелов.
Такъв кадрил на директори и треньори като този в Левски всъщност го няма никъде. Днес на пангара отново е Даниел Боримиров, който изглежда ще получи цялата власт на „Герена“. Друг е въпросът какво ще прави с нея...
