За Тодор Батков и Левски
Тодор е направил много за Левски, трябва да му се отдаде заслуженото. Все пак той е човекът с парите и действително е вложил страхотни суми в този клуб. Кое е лошото ли - че успя да направи от Левски един селски отбор и то за изключително кратък период от време. Три години му трябваха, за да заличи всичко положително, което бе натрупано. Макар и с много затруднения Тодор все пак стори и невъзможното, за да сведе респекта към отбора до минимум. Когато не можеш да преодолееш някои неща и такива работи стават. И когато разбереш, че любовта на хората не е насочена към теб, озлоблението става максимално. Батков не успя да преодолее собственото си его и това бе най-голямата му грешка.
За ЦСКА
Вечният съперник ЦСКА винаги ми е бил страхотен стимул за игра. Няма нещо, което да ме е мотивирало така за добра изява на терена, докато бях в Левски, както доброто представяне срещу основния конкурент. Уважавам изключително много ЦСКА като отбор. Само глупак не би бил респектиран от толкова силен и достоен опонент. Имам огромни приятели в този клуб и те винаги ще си останат такива за мен. Естествено, че ми е приятно да съм един от малкото хора в историята на родния футбол, който е вкарвал 4 гола на "червените" в рамките на само един мач. Винаги е приятно, когато имаш подобно постижение в сблъсъка между най-добрите. Най-важното за взаимоотношенията между Левски и ЦСКА е това, че те са взаимозависими. Те са като скачени съдове и когато единият не върви това би трябвало да засяга и касае и другия. Лошото е, че в момента и двата гранда не правят нищо интересно и от това страда целият ни футбол.
За националния отбор
Трудно ще доживеем пак нова 94-а година. Просто не мисля, че това е възможно да се случи. Разликата между сегашния и тогавашния национални отбори е, че ние станахме футболисти на улицата, а не с час тренировки на някое теренче. Но нека не говорим лошо зад гърба на останалите. Головете ми от 86-а година срещу Италия и 94-а срещу Аржентина, като стойност са най-важни за мен.
За старта на футболната му кариера
Първите стъпки във футбола направих благодарение на дядо ми. Като дете той ме водеше на стадиона на Берое и ми казваше какво се случва, кой кой е и т.н. Повече се смятам за софиянец, отколкото за старозагорец, тъй като израснах в столицата. Никога не ме е влечало да бъда борец, като баща ми. Избрах футбола. Моят баща ме е бил само за лъжи, не и за други работи. Винаги съм изпитвал уникален респект към него. Нека споделя и нещо любопитно около взаимоотношенията ми с Илиана. За малко да не изконсумирам първата си брачна нощ с нея. За това щеше да е виновен Иван Вуцов. Той ме беше предупредил, че след сватбата се качвам на самолета веднага и няма да имам време буквално за нищо друго. Нешка Робева обаче, по време на самата сватба, смекчи нещата и заради това си имах първата брачна нощ.
