Стоичков: Жоел Киню е пълен идиот, глупак, педераст!

- Винаги казвате това, което мислите. Времето не ви ли е променило?

- Не. Невъзможно е да ме промени! Пък и защо трябва да се променям?

- С годините хората стават по-сдържани?

- При мен няма такава опасност. Погледнете ме - дори на външен вид съм си същият. Само коремът ми малко е пораснал. Какво да кажем за характера? Ненавиждам хора, които днес казват на едно и също нещо бяло, а утре - черно. Аз винаги съм бил прям. И в живота, и на терена.

- Често ли сте идвал в Русия?

- Разбира се. Бях в Москва на финала на Шампионската лига Манчестър Юнайтед - Челси (Бел. ред.: през 2008 г.). Имам добри приятели тук. Например президентът на „Лукойл".

- Леонид Федун ли? Той вече не е президент на компанията...

- Какъв Федун? Говоря за Вагит Алекперов. Приятел ми е от десет години. Както и Валентин Златев - представителят на „Лукойл" за България.

- Дружбата с милиардери носи неочаквани подаръци. Един наш богаташ подари на Роберто Карлос автомобил Бугати!

- Така трябва. И аз съм получавал много подаръци. Виждате ли този часовник?

- Не е лош.

- Да, прекрасен е. Много е скъп. Не се разделям с него. Подарък ми е от вашия „Лукойл" за рождения ден.

- Смело говорите на руски. Учили сте го в училище?

- Не. Не говоря много добре.

- Недейте така, Христо. Езиците ви се отдават. Месец след пристигането си в Барселона вече давахте интервюта на испански.

- Животът ме накара. Това бе най-важният момент в кариерата ми. Налагаше се да разбирам какво ми казват Йохан Кройф.

- Чували ли сте за Вагнер Лав от ЦСКА (Москва)?

- Разбира се.

- За осем години в Русия така и не научи езика.

- Вагнер е бразилец. Това обяснява всичко.

- В руската преса ви приписват доста интересни фрази.

- Какви например?

- Като тази: „Ако някой пусне атомна бомба над Мадрид, ще му стисна ръката".

- Що за глупост? Никога не съм казвал подобно нещо. На този, който го е написал, му предайте от мен, че е глупак. Той си няма и представа какво ми е в душата. Ето затова не се разбирам с много журналисти. Ако пишеш истината за Стоичков, ще получиш всичко. Ако злоупотребяваш, първият ни разговор е и последен.

- Тогава ето ви още една фраза: след победата над Русия с 1:0 през 1997 г. вие казахте „Руснаците ни освободиха от фашистите, а ние тях - от Световното първенство".

- Просто се пошегувах. На 9 септември руските войски са освободили България, а на 10 беше мачът.

- Съдия беше Вацлав Крондъл...

- Точно така. Имате отлична памет. Аз бях забравил как се казваше съдията.

- Това име е доста популярно в Русия...

- Момчета, играл съм 20 години. И никога не съм молил съдията за помощ. Нито веднъж! Изобщо не си спомням някога рефер откровено да е подпирал националния отбор на България. Нито Крондъл, нито който и да е. Победихме с 1:0 и се класирахме на първо място. Русия остана втора, пък си говорете каквото искате. Ние имахме страхотен състав - Балъков, Лечков, Иванов, Михайлов, Сираков, Костадинов...

- Навремето се срещнахме с Лечков в Турция. Променил се е. Какво се случва с останалите?

- Лечков е кмет на град Сливен. Костадинов отдавна работи в ЦСКА. Пенев - в Литекс. Сираков дълги години бе в Левски, после отговаряше за националните отбори, сега си почива.

- А вратарят? Този, който беше плешив, а после си присади коса...

- Борислав Михайлов! Президент е на Българския футболен съюз. Трифон Иванов си има бизнес. Не знам какъв, но вероятно е успешен, защото не му се занимава повече с футбол.

- Лечков е станал кмет, а на вас не ви ли се занимава с политика?

- Знаете ли колко пъти са ми предлагали! Но аз не ща. Какъв политик съм аз, след като не мога да увъртам?

- Така е. А сега да си разкрием душата - за нас футболът, който играеше Барселона през 90-те години, е най-красивият, който сме гледали. Бяхте най-силният отбор в света.

- Добре го казахте. България на световното през 1994 г. също не беше зле. Често ме питат: „Коя Барселона играе по-красиво - тази от 1992 или сегашната?". Мразя този въпрос. Странно, че още не сте ми го задали.

- Добре, де, коя?

- Днешната също ми харесва.

- Ако утре станете треньор там, какво бихте променил?

- Нищо. Защо трябва да променям. Барселона от дълги години играе в една и съща система - футболистите се избират според модела. На един и същи принцип - затова Барселона винаги ще е добре. И днес, и след пет години. Тази програма я създаде Кройф през 1988.

- Времето помири ли ви? Навремето се разделихте по гаден начин.

- Глупости. Обичайна история между треньор и футболист. Сега сме приятели, чуваме се през два дена. Дори през 90-те години не го правехме. Йохан е много важен човек в моя живот.

- Какво ви подсказва интуицията - ще се върнете ли някога в Барселона?

- Барселона си има фантастичен треньор. Удоволствие е да гледаш работата на Пеп. А аз не си правя никакви планове - всеки ден за мен е ново приключение.

- Помните ли Игор Доброволски?

- Този, който беше в Олимпик (Марсилия) ли?

- Да. Той разказваше, че по време на златната ера на клуба играчите не си говорели един с друг.

- Не мога да си представя как отбор с такива отношения може да е успешен. Не вярваам на това. Много е важно в съблекалнята да е спокойно. Кройф подбираше чудесни момчета - от Алесанко до Субисарета. Всички бяхме приятели.

- Защо в Парма, по думите на Невио Скала, всички се настроили срещу вас, след като разбрали колко получавате? Семейната атмосфера в клуба рухнала с идването ви.

- Разделих се с Парма след само една година там. Този трансфер бе най-голямата ми грешка.

- Затова ли покрихте със собствени средства част от сумата, необходима за връщането ви в Барселона?

- Глупости. Барселона плати всичко, а аз бях щастлив да се върна. През 1996 г. там дойде Боби Робсън с Жозе Моуриньо. Не успяхме да станем шампиони, но взехме Купата и Суперкупата на Испания и КНК.

- Какви бяха първите ви впечатления от Моуриньо?

- Великолепни.

- Странно. Той е дошъл там като преводач на Робсън. В Порто Сергей Юран веднъж изрита този преводач.

- В Барселона Моуриньо вече беше като помощник-треньор. Веднага усетих, че този момък ще стигне далеч. Той впечатляваше всички наоколо. Десет години с Робсън - това е голяма школа. Всички отбори, където е бил Моуриньо, веднага са прогресирали. И обърнете внимание - нито един футболист, работил с него, не е казал лоша дума по негов адрес!

- Сигурно ви е интересно да наблюдавате треньорската му работа?

- Особено интересно ми бе да гледам Кройф. Не виждам как някой ще го надмине - ако днес заработи отново, пак ще побеждава всички. Никой друг не умее да подбира играчите и да създава добра атмосфера като него. Абсолютен гений!

- Гуардиола май работи по негов модел?

- Разбира се. И цялата академия на Барселона. Този клуб почти не харчи за трансфери. За какво му е, щом като си има собствени юноши.

- Отстрани изглеждаше, че по ваше време слабото звено на Барселона бе вратарят Субисарета.

- Еее, как може да кажете подобно нещо за човека, който има 126 мача за Испания и пренаписа всички рекорди.

- В Русия повече се помнят гафовете му.

- Всеки вратар прави грешки. За мен Субисарета е номер едно. Може би заедно с Михайлов. А от съвременните Валдес е без конкуренция. И съм обективен в това, което казвам.

- А в съвременния футбол има ли по-добър от Меси?

- Не. Кристиано Роналдо също е добър, но не е от класата на аржентинеца. Меси е изключителенн футболист. Способен е да сътвори гол от нищото.

- Преди пет години знаехте ли, че е такъв играч?

- Разбрах го още по-рано - когато го видях в школата на Барса. Беше на 13. Ключовият момент в кариерата му по-късно бе преходът към първия отбор благодарение на треньора Франк Райкард и спортния директор Чики Бегиристайн. Между другото, Меси не блесна в първия си мач. Във втория и третия също. Но продължиха да проявяват доверие към него.

- Талантът има нужда от подкрепа, бездарието само си пробива път.

- Златни думи, приятели!

- Познавате ли се с Меси?

- Разбира се. Изключително приятно момче - скромен, спокоен, отзивчив, непокварен от парите и славата. Като човек получава десетка по десетобалната система!

- Достатъчни ли са ви 10 минути, за да прецените качествата на един играч?

- Десет са много. Стига ми и една. Винаги с удоволствие ходя на мачовете в школата на Барселона. Гледаш 12-14-годишни момченца и виждаш, че от тях ще стане нещо в бъдеще. Естествено, аз не съм Бог и мога и да сбъркам в преценката си, но се случва рядко. Имам набито око.

- Кой свой мач скоро сте гледали отново?

- Не се учудвайте, но никога не съм го правил. Миналото си е минало. Баста! Нито имам време, нито желание да се отдавам на носталгия. Живея днес!

- Веднъж попитаха Лобановски: „Вие гениален треньор ли сте?", а той отговори: „Не, просто добър". Стоичков гениален футболист ли беше?

- Как бих могъл сам да се нарека гений. Изобщо мразя, когато някой почне: „Аз вкарах гол, аз подадох, аз направих това... Аз, аз, аз...". Глупак! Може да си прекрасен вратар или супер нападател, но сам никога не можеш да постигнеш каквото и да било! Без отбор си никой!

- Познавате много добре защитниците.  Срещу кого ви е било най-трудно?

- Ще отлича трима - Куман, Барези и Малдини. Бяха безцеремонни към съперниците, но на никого не подлагаха крак. Респект за тях!

- Сблъсквал ли сте се с подли номера на терена?

- Като какви например?

- Да кажем, удари с лакът.

- Това са глупости. Ние сме на терена, не сме в театър. Макар че не си спомням откровени негодници.

- Провървяло ви е.

- Просто малцина можеха да ме догонят. Бягах много бързо. Докато защитникът намисли да ми направи нещо лошо, вече съм далеч от него.

- Кой нападател бягаше по-бързо от вас?

- Моят приятел Олег Блохин. Въобще в Динамо (Киев) имаше много ярки личности - Протасов, Заваров, Беланов и... още един много добър футболист, осми номер... Помогнете ми...

- Литовченко?

- Дааа! Гена Литовченко! Малко играчи имат такъв тежък удар.

- Все украински футболисти. А спомняте ли си имената на някои руски играчи?

- Обиждате ме. Карпин, Мостовой, Онопко, Корнеев... Мога и да продължа. От изброените най-добре се познавам с Карпин.

- Но за разлика от Корнеев, с него не сте били съотборници.

- И какво от това? Колко години сме играли в Испания! И на ниво национални отбори сме се срещали. Валери е блестящ футболист и великолепен човек. Преди два часа говорихме по телефона.

- Той изненада ли се да ви чуе?

- Не, той знае, че съм в Ростов. Каза ми: „Като минаваш през Москва, ела ми на гости".

- Един руски журналист, с когото в Барселона ви е запознал Корнеев, бе удивен, че разреждате бирата си с лимонада. Как може да пиете подобно нещо?

- Не лимонада, а „Фанта" лимон. Страхотно е! Няма по-добра напитка за жегите! В Испания много обичат бира с „Фанта".

- От сегашните нападатели на националния отбор на Русия кого харесвате най-много?

- Павлюченко. Много интересен футболист. Колко е висок? Два метра?

- По-малко.

- 1,98? (Бел. ред.: Стоичков надцени ръста на Павлюченко с десет сантиметра). Той ми напомня на Фернандо Торес и Фернандо Йоренте. Такива нападатели са съкровище за всеки отбор.

- Но бившият национален селекционер на Русия Гуус Хидинк го наричаше „спящият гигант"...

- За нападателите това е нормално. Важното е да вкарва голове. Аз например, когато беше топло, се движех по-малко. На студено тичах повече.

- След своя груба грешка един наш хокеист чу от треньора си фразата „Ти разстреля целия отбор с „Калашников". Спомняте ли си някакви по-странни изказвания на свои треньори?

- Случвало се е. Но аз самият като треньор никога не съм си позволявал подобно нещо. Умът ми не го побира - как може да кажеш нещо такова на някой играч? Колкото и да си ядосан. А какво им казва този ваш треньор след победа? Че са застреляли съперника с „Калашников"? Глупак! Разбирам, има емоции, но има и граница, която не трябва да се прекрачва.

Кройф веднъж ме посъветва: „Ако станеш треньор, забрави какъв футболист си бил. Не казвай на момчетата, че на тяхно място би го направил по-добре. Това не води до нищо положително".

- За вас Кройф е треньор номер едно? А кой е номер две?

- За мен има Кройф и всички останали. Всъщност, Кройф, всички останали и минус един треньор.

- Ван Гаал?

- Да. Така и не разбрах какво иска той от мен. Разруши атмосферата в отбора. А мен ме постави ляв бек. Каза ми: „Ти си роден за защитник". Глупак, просто глупак!

- Ако се видите, ще му подадете ли ръка?

- За какво? Това е човекът, който изгони зрителите от „Камп Ноу". Два пъти стана шампион с Барселона, но запалянковците намаляваха. Болно ми беше да гледам какво се случва. Барселона е моето сърце! FCB означава много повече от три букви! 20 години живея в този град, там е домът ми, децата ми.

- А България?

- Важно е отвреме-навреме да ходя в България. Имам много приятели там. Но винаги ще си живея в Барселона.

- Руснаците помнят трима велики българи - Живков, Ванга и Стоичков.

- На Тодор Живков даже съм му подарявал фланелка на Барселона с номер осем. С Ванга не съм се срещал.

- Вярвате ли в свръхестественото?

- Всичко вижда само Той. (Христо сочи с пръст нагоре) Никой друг. Господ е казал: „Помогни на слабия и ще получиш щастие". Ето в това вярвам аз.

- Кой беше най-тежкият ден на треньора Стоичков?

- Имам два такива - когато с националния отбор паднахме у дома от Швеция и Хърватия в квалификациите за Мондиал 2006. Беше ми много болно. По 45 000 човека ни подкрепяха на стадиона, но ние загубихме и не можахме да се класираме.

- Защо в Селта не ви провървя?

- Когато отидох там си нямах представа от финансовото положение. Убеждаваха ме, че всичко е нормално. А после се оказа, че е катастрофално. Как да им се играе на футболистите и да се раздават, след като всеки ден ходех при президента и му казвах: „Какво става със заплатите на момчетата? Какви ги вършите?".

- Там работихте с ганаеца Куинси, когото в Спартак (Москва) смятаха за мързелив. Имахте ли проблеми с него?

- Никакви. Аз се женя само веднъж.

- ???

- Подходът ми е прост. Който не работи на тренировките, не играе в мачовете. Предупреждавам ги затова още на първата ни среща. Ако някой футболист не го разбере - довиждане! Няма да повтарям пет пъти едно и също нещо. Куинси не е имал никакви претенции - беше играч с фантастична скорост, полезен за отбора. Но когато отпаднахме от Примера дивисион, договорът му за преотстъпване приключи и той замина за Англия.

- В Южна Африка хареса ли ви?

- Много. Имах отлични играчи. Президентът на клуба бе много богат човек. Но не разбираше нищо от футбол.

- Бъркаше ли се в работата ви?

- На мен такива не ми минават. Ако някой дойде и ми каже: „Виж какъв добър футболист е еди кой си! Що не го пуснеш в мача?", аз му отговарям: „Утре. Днес не".

- В ЮАР предупреждават туристите по тъмно да не спират с колата си на светофар...

- Аз можех да си спирам, където искам. Никой не би ме докоснал - уважението към мен беше огромно. Хората там са добри, религиозни.

- Сигурно сте ходили с четири човека охрана?

- Аз сам съм си охрана. Президентът имаше бодигард, аз - не. Известността никога не ми е създавала проблеми. Трудно ли е да дадеш автограф? Или да се снимаш с някого? Една минутка е!

- Най-необичайното място, на което сте давал автограф?

- Памперс. Един баща се протегна към мен с бебето си и ме помоли да се разпиша.

- Говори се, че в Лондон Дан Петреску го познавали дори просяците...

- И мен в Барселона ме познават и просяците.

- След като си тръгнахте от ЮАР, с какво се занимавате?

- Пътувам по света. От един самолет в друг. Имам футболни академии в Испания и България.

- Няма ли български клуб, който да ви предложи добър договор?

- Отдавна съм казал - работя в България само веднъж. Е, това приключи вече. Няма смисъл да ме канят. Не понасям безсмислените разговори с клубовете: „Дай да се чуем утре, може нещо да измислим...". Нужна ми е конкретика. Нямате готовност? Край, аут!

- Има ли клуб по света, с който не бихте преговаряли за работа?

- С Реал (Мадрид). Ако ми звъннат, направо ще натисна червената слушалка.

- А българите ви ядосаха с нещо ли?

- Не ми е интересно. Не си представям как мога там да прогресирам. Аз мога да помагам със съвети, но не и да тренирам.

- Прочутият Анатолий Тарасов казваше: „Дори и в леглото с жена си, треньорът трябва да мисли за футбол". Съгласни ли сте?

- Кой беше треньор на Динамо (Киев)?

- Лобановски ли имате предвид?

- Да, Валери Лобановски. Често използвам неговата мисъл: „В съвременния футбол от таланта на играча зависи само 1%. 99% е работа". Никой друг не го е казвал по-добре. След два дена бездействие дори и да се гений, губиш форма. Хора като Моуриньо, Капело, Кройф, Саки мислят за футбол по 24 часа на ден!

- А вие?

- Аз също.

- Между другото, вярно ли е, че Кройф има страх от летене?

- Да. През 1994 г. ни чакаха двамат в Париж за церемонията по връчването на „Златната топка". „Франс футбол" изпрати малък частен самолет в Барселона специално за нас двамата. Като го видя, Кройф веднага отказа да се качи на борда. „Ще летя с обикновен полет, с по-голям самолет. По-сигурно е", каза той. Разбирам го. За мен също всеки полет е изпитание. Винаги нервнича, потя се. А когато попаднем в турболенция, е направо кошмар.

- Започнахте да пушите, откакто станахте треньор ли?

- И преди си позволявах по две цигари на ден. Не ми пречеше в играта.

- Имате ли приятели сред големите футболисти?

- Марадона. Помня как го хванха с допинг на Мондиал'94. За мен това бе ден на траур. Преживях го много тежко. Миналото лято на световното в ЮАР имахме много сърдечна среща с него.

- Той ли е най-добрият ви приятел във футбола?

- Най-добрият ми приятел е Ромарио. Дори съм кръстник на децата му.

- С какво се занимава той сега?

- Голям политик! Оня ден му се обаждам: „Сеньор Ромарио, мога ли да говоря с вас?"... Той често идва при мен в Барселона, дъщерите ми ходят на гости при него в Бразилия...

- Той игра футбол много дълго, вкара 1000 гола.

- Останаха му 22 до хилядата. Казах му: „Защо се мъчиш? Ела в България. Тук много бързо ще ги вкараш".

- Ромарио не смята ли да става треньор?

- Не му харесва. Той обича паричките, семейството си и плажовете. Не пие, не пуши. Професионалист! Затова игра толкова дълго, а и генът му е невероятен!

- България се класира като по чудо на Мондиал'94, благодарение на онзи гол на Костадинов в 94-ата минута.

- А аз не видях гола!

- Къде бяхте?

- В наказателното поле, близо до вратаря. Гледах как Костадинов се носи по фланга и рита топката. Изгубих я от поглед и в следващия миг чух как тежко въздъхна целия стадион...

- В САЩ българите играхте прекрасно. А после внезапно загубихте с 0:4 от Швеция в мача за третото място, при това само в рамките на едно полувреме...

- Това е един от най-тъжните моменти в живота ми. Но преди това бе полуфиналът с Италия. Съдия бе французинът Жоел Киню. Пълен идиот, глупак, педераст! Целият свят му се подиграваше, но на нас не беше до смях! Италия и Бразилия от 24 години не бяха играли финал помежду си. Ясно, така трябваше да стане - пари, телевизии, публика...

- Знаехте ли си още от началото, че реферът ще ви пореже?

- Естествено. Всички казваха: „Как може да ни сложат френски съдия, след като ние не пуснахме именно Франция да се класира за първенството!".

- Винаги отношенията ви със съдиите са били сложни. Какво направи испанския съдия, когото настъпихте и си изкарахте половингодишна дисквалификация?

- Така се случи. Бях млад, лесно се палех. Това беше през 1990 г. на мача за Суперкупата на Испания Барселона - Реал. Но днес този рефер ми е приятел. Когато се видим, се смеем. „Ти ме направи известен", казва ми той. И, наистина, кой би си го спомнял иначе двайсет години по-късно?

- Не е като да не сте имали проблеми и в родината си. Финалът за Купата на България през 1985 г. ЦСКА - Левски завършва с грандиозен бой, след което двата клуба са разформировани и на тяхно място са основани Средец и Витоша. А няколко играчи, между които и Вие, бяха наказани доживотно да не играят футбол. На следващата година обаче ви амнистираха...

- Такава беше политическата ситуация. Смешно ми е, когато говорят за този бой. Просто малко се сдърпахме след мача и това е. Но се намеси комунистическата партия. Скандалът се раздуха, устроиха ни показен процес. И трябваше половин година да стрелям в казармата.

- Олег Саленко продава своята „Златна обувка" от САЩ'94. Каква е съдбата на вашата?

- Стои си у дома в Барселона, заедно с другите трофеи. Там си имам малък музей.

- Едва ли е толкова малък...

- Ха-ха, прави сте! Колекцията ми е богата. „Златната обувка" от световното е един от най-ценните ми експонати. Не бих се разделил с нея за каквито и да било пари.

- Бизнесът на Саленко пострада от кризата. Вие имали ли сте неуспешни проекти?

- Не. Старая се да не участвам в рисковани операции. Купувам имоти - земя, апартаменти, къщи и после ги давам под наем. Имам и съветници, които ми препоръчват къде е най-добре да вложа парите си.

- Чели сме, че няколко играчи на Барселона, сред които и Вие, си купили за 500 000 долара декоративни рибки от рядка порода, а те веднага измрели. Чия беше идеята?

- Всичко това са глупости. Колко небивалици за мен се пишат във вестниците! Отдавна съм се зарекъл да не общувам с българските журналисти. Те дори не идват при мен - знаят, че е безполезно, но продължават да си съчиняват.  Ту се развеждам, ту имам какви ли не любовници в Испания и България, ту несъществуващи деца. Писнало ми е да обръщам внимание на клюките.

- От колко време сте женен?

- 22 години. Разбираме се прекрасно със съпругата ми. Понякога чак сам си завиждам!

- Какво сте рекламирали досега?

- Какво ли не! Но отдавна съм си решил: парите, спечелени от реклама, ги давам за благотворителност. Десет хиляди, сто хиляди, колкото и да са! Докато имам възможност да помагам на хората, трябва да го правя! Имам и своя фондация в България.

- Коя е най-интересната книга, която сте чел?

- „Сто процента Стоичков". Отлична книга!

- В голям тираж ли беше издадена?

- Да, в Испания я преиздаваха пет пъти. Сега искам да излезе и на руски.

- Защитниците навремето не можеха да ви догонят. Такъв ли сте и зад волана?

- Не. Аз съм внимателен шофьор, винаги спазвам правилата. Ако е разрешено да карам със 100 км/ч, карам със 100, ако е 60 - с 60.

- Какъв ви е рекордът за най-голяма скорост?

- 160 км/ч. Не разбирам тези, които карат с над 200. Това е нормално за самолет, не за кола. Ако стане нещо, нямаш шанс да оцелееш. Аз съм имало само един инцидент зад волана. През 1987 г. спуках гума и се блъснах в един камион. Вижте тези два малки белега - на брадичката и носа, които ми напомнят за катастрофата.

- Каква кола карате сега?

- Имам много автомобили. Днес карам един, утре друг. Според настроението.

- Коя е любимата ви марка все пак?

- Мерцедес.

- За кое нещо в живота ви са нужни усилия на волята?

- Да стана рано сутрин. Особено днес, след като вчера играхме футбол и всичко ме боли. А и един другар от Ростов ме изрита в коляното.

- Никакво уважение към гостите...

- Никакво. Ще го запомня аз него!

Новините

Най-четените