България няма да играе на голямо първенство. Нищо ново под слънцето, да не би да сме участвали в някой от последните световни или европейски форуми.
Проваляхме се тотално в квалификациите, както стана и сега. Този път останахме и без треньор, при това веднага след старта. Така бе и преди две години, когато БФС уволни Пламен Марков за слаби резултати и на пожар назначи Станимир Стоилов.
Да му мисли обаче следващият. Без значение кой ще е той.
Защото новият селекционер заварва една напълно разбита, не само във футболно отношение команда. Една отровена съблекалня, в която футболистите не си говорят помежду си. Или ако го правят, то е само за да злословят по адрес на колегите си. На всичко отгоре и т.н. „тартори" ще си тръгнат, или поне част от тях, така че новият треньор няма да може да разчита на тяхната подкрепа.
Всъщност май без тях ще бъде наистина по-добре. Защото на този тим открай време му липсва истински лидер. Димитър Бербатов да прощава, но някак си не се вписваше в този образ. И си тръгна от потъващия кораб.
Сега ще го последват и други, което не е никаква изненада. Изненада щеше да бъде, ако бяха стикнали зъби и бяха обявили: „Оставаме, ако има нужда от нас". Което е доста съмнително.
А най-добре е новият селекционер да започне на чисто. Във всички случаи той ще бъде оплют защо е взел (или съответно защо не е взел) даден футболист.
Недоволни винаги ще има - я между самите играчи, я между техните треньори или агенти. В България никога не може да се угоди на всички. Този път обаче и БФС трябва да има ясна идея какво прави. И да не бърза с лозунги от рода на „Задължително класиране" или „Подобряване на играта".
Тези неща ще дойдат от само себе си, когато в националния отбор бъде въведен ред. И най-вече ясни правила. А не да се говори как преди мача с Англия тарторите на тима са се събрали и са обсъждали премиите, които ще вземат при евентуално класиране.
Спокойно Борислав Михайлов може да каже: „Ако се класират играчите ще вземат толкова" и това е. Поне така го правят в нормалните държави. Всичко е предварително регламентирано и ясно.
Ясно е и нещо друго - тези квалификации вече са история. В тях новият треньор ще има време да експериментира. Голяма работа, че можем да загубим от Уелс и Швейцария у дома. Или че Англия ще ни сложи още една четворка, при това насред София. Това няма да бъде новина.
Новина обаче ще бъде, ако наистина най-после разполагаме с отбор, а не със сбирщина играчи, всеки от които тегли каруцата към себе си. Футболисти, които ще бъдат глобявани (ама наистина), когато нарушат вътрешния правилник, стига наистина да има такъв. Футболисти, които ще се държат адекватно пред медиите, а няма да им се сърдят, какъвто е случаят с настоящия капитан на „А" отбора.
Изобщо доста неща трябва да се променят. Вече няма за кога да се чака, защото и следващото поколение национали към момента не изглежда впечатляващо. Него го бият Казахстан и Израел, което със сигурност ще се повтори и когато настоящите младежи станат мъже.
Така че да му мисли следващия национален селекционер. Него ще го гледат под лупа. Ако е чужденец, добре, макар че няма гаранция, че такъв ще се намери лесно и ще постигне добри резултати. Ако е българин, той със сигурност трябва да знае, че се нагърбва с една много трудна задача. Да му е честито!