Естествено, че не може да не се изтъкнат и индивидуалните постижения. Ивелин Попов изигра един от най-силните си мачове за националния отбор и беше в основата и на трите български гола. Пламен Илиев направи чудеса на вратата и ни отърва не от загуба, а от разгром. Георги Костадинов отново вкара, Чочев най-сетне блесна истински с националната фланелка. Но силата на България беше в колектива и показания дух през всичките 90 минути.
Представянето далеч не беше безупречно. Защитата се огъваше, бековете увисваха постоянно, при статичните положения пред нашата врата бяхме традиционно слаби, а дефанзивните халфове все още на моменти закъсняват твърде много с покриването на зоните си. Отборът обаче показа способност да преодолява лошите и нервни моменти, да се справи без треньора си на скамейката, да намира отново силните страни в играта си, след като ги е позагубил в хода на мача. Показахме концентрация и измъкнахме максимума в нападение, като през второто полувреме не рухнахме при натиска на шведите, останахме в мача и дочакахме своята възможност.
Селекционерът Петър Хубчев има ясни идеи за играта на отбора и явно играчите все повече разбират какво се иска от тях. Контрастът е голям, защото преди това така и не разбрахме визията на Ивайло Петев за националния отбор. Сега просто треньорската работа си личи. Националите излизат в мачовете с конкретна идея как да атакуват и как да противодействат, с настройка за битка, концентрация, раздаване и отборна игра. Всеки изглежда подчинен на колектива и играе доколкото му позволяват възможностите, но изцяло за отбора, а лидерите дават максимума и това си личи. В този български тим, в който големи звезди и впечатляващи индивидуалности няма, рецептата за успех е именно тази.
След мача самият Хубчев отчете, че трябват няколко поредни мача, изиграни по този начин, за да можем да говорим за стил в българския национален отбор. „Лъвовете” показаха тази игра срещу Холандия, но впоследствие се провалиха при гостуването на Беларус в мач, в който грешките преобладаваха. Ясно е, че немалко неща затрудняват работата на Хубчев, най-вече незадоволителното физическо състояние на играчите, заради което не може да се очаква те да изпълняват тактическия план в пълните 90 минути.
Въпреки еуфорията, трябва да отбележим и че надвихме един доста неадекватен и уязвим шведски отбор, с неориентиран вратар и тромава защита. Шведите нямат силно поколение и въобще не им е проблемът само липсата на Златан Ибрахимович. По-важното е, че нашите национали се възползваха максимално от колебанията на противника, както направиха и срещу Холандия през март. Когато сериозни отбори ни гостуват и не са в добро състояние или са подценили мача, трябва да ги наказваме. Дали е възможно да вземем нещо и при последното си домакинство, това на Франция през октомври?
Всякакви сметки в групата минават през съжалителното „Ако бяхме били Беларус”, защото сега можехме да сме на второ място на точка зад Франция. Вместо това сме трети и при сложната програма до края шансовете за едно от първите две места са само теоретични.
Така или иначе, националите направиха повече от очакваното в тези квалификации. Дотук имаме стопроцентов актив като домакини в група, в която така или иначе нямахме реални шансове за класиране. При сегашния ни потенциал си е постижение, че изобщо сме в борбата три мача преди края. Слабото ни представяне като гости не ни дава големи шансове при визитата на Холандия в неделя, а с каквато и настройка да пристигне тук Франция на 7 октомври, всичко различно от загуба на България би било странно. На 10 октомври приключваме с гостуване на Люксембург, което също няма да е лесен мач, но повечето въпросителни в групата би трябвало да са отпаднали дотогава.
