Популярната в Аржентина песен „Как умря принцесата на Буенос Айрес" се лееше цяла нощ за старт на емисиите на новините. Тъжната музика имаше за фон гола на Белграно от Кордоба, малките „сини пирати", които сториха чудото. Песента не е написана за футбол. Но изглежда на мястото си в мига, в който най-достолепният клуб на страната потъна като „Титаник".
Фалирал, унижен и парализиран, Ривър Плейт изпадна във втора лига. Коментатори и репортери, които часове след фаталния мач с Белграно отразяваха събитията из Буенос Айрес, повтаряха едно и също: „Тъжен ден за футбола". Някои от тях със сигурност са от Бока. Но дори великият Диего Марадона, идолизиран от инчасите на големия враг, призна: „Трагедия!".
Новините започваха с кадрите на плачещите 60 000 по трибуните на стадион „Монументал". После задгробен и примирен глас зад кадър коментираше инцидентите, протестите на запалянковците, палежите и други, хиляди плачещи и скубещи коси хора. И като контрапункт - фиестата в Кордоба, където „пиратите" от Белграно празнуваха великия успех.
Чак след това идваше ред на новинката за балотажите на местните избори в няколко града на страната...
Който не е от Ривър Плейт, вероятно не може да възприеме бедствието в цялата му катастрофална същност. В тази неделя всеки, който имаше очи, можеше да види къде всъщност е трагедията ни.
Аржентина се вълнува, плака, потърси помощ от кардиолози, би се и изживя една спортна драма като събитие за историята. Така се раждат митовете.
В същите часове, когато Ривър се бореше за живота си, на Олимпийския стадион в Берлин близо 75 000 фенове се събраха час преди старта на един футболен мач. Не Бока-Ривър. Не дори Байерн-Херта или Хамбургер-Вердер, например. Играеха жените на Германия и Канада.
Домакини са, ще кажете...
Два часа по-рано Франция и Нигерия играха пред 25 000 фенове на друг германски стадион в град Зинсхайм, който има към 40-хилядно население. Толкова няма на вечното дерби у нас вече близо десетилетие, и то в двумилионна София.
Тази същата неделя във Враца се срещнаха Видима-Раковски от Севлиево и Спортист от Своге. Бараж за влизане или оставане в елитната ни дивизия. Мач със същия заряд като Ривър - Белграно. Казвате, че не можем да сравняваме Аржентина и България? Приемам. Но единият двубой обхваща съзнанието на цялата нация, а за другия на никого не му пука. Той е за статистиката.
На 500 км от Враца, в една зала във Варна се игра решителен мач за България в спорта, който сме обгърнали със специално внимание в последните години. Защото сме силни, имаме волейболисти, треньори и успехи. Това е НАШИЯТ спорт. Та колко хора имаше в залата, за да подкрепят любимите на нацията Матей Казийски и Андрей Жеков?
Наполовина празните трибуни биват обяснявани с българското и отказващо да пробие и да влезе в съзнанието на нормалния човек „вдигнаха билетите". Чудесно - ето ви съобщението на организаторите от 30 май тази година: „Билетите за четирите мача с Япония са по 10 лева. Който си вземе пакет и за четирите двубоя, получава отстъпка - по 8 лв. на билет."
Осем лева са много, когато сърцето ти не бие за това, което другите приемат за национална гордост или трагедия. Доказано е, че когато не влагаш в нещо целия си наличен запас от желание и страст, то не се получава истински. Разбира се, ние винаги ще измислим как да обясним. Ще кажем, че народът е беден, криза е.
Няма стойности в спорта ни, а футболът е пълна трагедия. Ще предпочетем да извадим 30-40 лева и да идем на кръчма, но не и 1/3 от тях, за да подкрепим отбора на сърцето ни. Дали е такъв все още?
Та така си умря принцесата на Буенос Айрес. Но поне доказа, че милиони сърца са живи.
