Беше лятото на 1995 година. Манчестър Юнайтед бе загубил титлата от Блекбърн и изненадващо се раздели през лятото с Пол Инс, Марк Хюз и Андрей Канчелскис - три от големите си звезди. Не ги замени със скъпа покупка. В първия ден от сезона Юнайтед бе разбит с 1:3 от Астън Вила, а в студиото на BBC Алън Хансен отсече: „Фърги, не можеш да спечелиш нищо с децата!". На терена в онзи ден като титуляри излязоха Фил Невил (18 г.), Гари Невил и Пол Скоулс (20), Ники Бът (21) и 24-годишните Рой Кийн и Лий Шарп. На резервната скамейка бе 20-годишният Дейвид Бекъм. Това бе новият Юнайтед. Всеки знае какво постигна той от 19 август 1995-а до залеза на тези фигури. Още първият им сезон завърши с дубъл.
Когато Хансен каза фразата си, станала култова, Кирил Десподов още не е бил роден. В неделя той влезе за десетина минути на мач в „А" група с огромен залог. Беше резерва и игра малко за Литекс в гостуването на шампиона Лудогорец, а е роден през ноември 1996-а.
В България има особена чуствителност към темата „налагане на юноши" във футбола. Постоянно се говори за тях, за развитие на школи и т.н. Обикновено, когато някой мастит бос е ядосан от недоброто развитие на първенството. Само през този сезон го чуваме вече за незнайно кой път. Левски ще прави отбор само от юноши, ако не стане шампион. Заканиха се Батков и Илиан Илиев. Сега Лудогорец се обръща към юношите (Бог знае откъде ще дойдат), след като Домусчиев нещо не разсърди на съдията в мача с Литекс. Радуканов и той, объркан явно от идиотското ръководство над себе си в ЦСКА, обяви, че ще налага юноши.
Да се обзаложим, че нито Левски, нито Лудогорец, нито ЦСКА ще го направи. Просто защото им е по-важно измамното усещане да гонят титли и купи. Сега и веднага. Какво ги топлят, за кого ги пазят из шкафовете...?
В неделя вечер Домусчиев наговори един куп неща под влиянието на адреналина и емоциите, и без да се усети каза доста вярна рецепта. Само че не, защото я видя в изпълнение на съперника. Просто беше ядосан от съдията. Докога само в състояние на афект ще виждаме реалностите? Ами, айде господин Домусчиев - направете го де!
Литекс го прави. Да, казват - било заради неволята, за да не се вадят големи пари. Но е факт, че от 10 години в Ловеч работят за академията си и имат ресурс. Имат подготвени момчета. Материал, както казва Любо Пенев. На грандовете може и да не им харесва, но в неделя „детска градина" с най-възрастен играч на 26 години (вратарят Пиргов), надигра трети от водещите ни отбори за около месец и половина. Преди това го направи два пъти с Левски за купата, веднъж с ЦСКА в София и сега - Лудогорец. На треньора Христо Стоичков не му пука дали ще пусне 19-годишния Антон Недялков, 20-годишния Емил Грозев, 19-годишния Симеон Славчев или близнаците Миланови, които пък вече са доказани и лидери. На 21! Георги даже вече е капитан на Литекс.
Ицо, ти луд ли си?! Не си ли чувал, че с децата нищо няма да спечелиш...? Нищо че в националния за мъже и младежи има общо 8 играчи на Литекс. В „А" група - забрави!
Да, обаче с децата си Стоичков е на 7 т. от лидера в класирането, само с една зад ЦСКА (когото би два пъти в шампионата), а за купата бе изхвърлен по втория начин с един отменен престъпно гол от Ахмед Ахмед. Тоест - резултатите не са толкова лоши. Май не е чак толкова страшно...
Във Враца ден по-рано се появи плакат в агитката на ЦСКА: „Милене, осъзнай се! Това е ЦСКА! Нджонго, Стоянов - докога? А юноши - кога?". Благородно. Само че ръката, която го е написала, вероятно първа ще напише плакат с искане за оставка на Радуканов, ако с 5-6 юноши в състава си, той падне с 0:3 от Левски. Дотогава ще бъде търпението на феновете. За шефовете да не говорим... Те отдавна ще са довели някой сърбин, или ще върнат Стойчо, или ... Абе ще доведат някой с „по-високи цели". Напрежението, изискванията за постоянно трупане на точки, за да няма сривове и драми, убива смелостта на всеки треньор да разработи и наложи собствен състав от футболисти, които да растат заедно.
А човекът с плаката от Враца така и няма да дочака да види подобно развитие в ЦСКА, докато начело на клуба са инфантили, които за седмица променят два пъти целите, а за сезон - три пъти треньора. Левски е на същия хал. Преди сезона Илиан взима 9 юноши на подготовка и настава писане кой от тях е Пеле, кой - Зидан, какво фурори правели по юношеските мачове. Почва сезона и те изиграват общо по-малко минути от Манолев във Фулъм. Защото Илиан е под такова напрежение, че не може да си позволи да ги пуска. Като Радуканов. Играй с юношите - ще ти се кефят феновете, ама ще те уволни ръководството. Не ги пускай - псуват те феновете, а пак никой не гарантира, че ще биеш и няма да те изгонят. Няма стратегия, само истерия и безумни цели. За треньора ситуацията е „отпред змия, отзад к..". Няма верен ход.
Лудогорец върви по тази плоскост, а и Литекс бе така в началото на пътя си във футбола. Победата на всяка цена обезмисля усилията на цяла една машина за откриване и създаване на таланти и имплантирането им в мъжкия футбол. Но това е реалността ни. Затова Домусчиев да не се кани много-много за тая работа с юношите. Сега му дойде, защото не спечели един мач и го е яд. Неговата политика я видяхме - 23-ма чужденци, привлечени за два сезона.
Е, с тях, би казал Хансен, ще спечелиш нещо!
