Когато Испания се нуждаеше от победен гол в четвъртфинала на Евро 2024 срещу домакина Германия, на помощ дойде златната резерва Микел Мерино.
Когато на иберийците им трябваше изравняване в първия четвъртфинал от Лигата на нациите срещу Нидерландия, отново Мерино се прояви.
А когато сблъсъкът стигна до дузпи в реванша, още веднъж той пое отговорност при първото изпълнение на Испания.
Мерино се доказва като човек за важните моменти и в Арсенал с победни голове срещу Лестър и Челси, откакто по принуда беше превърнат в централен нападател заради множеството контузии.
Тази седмица се разписа и при победата с 2:1 над Фулъм.
Но преди да се превърне в култов герой за клубния и националния си отбор на 28-годишна възраст, той извървя дълъг път с периоди в Осасуна, Борусия Дортмунд, Нюкасъл и Реал Сосиедад.
А в по-голямата част от кариерата си досега оставаше в сянка.
В последното има логика, тъй като Микел Мерино не е от футболистите, които блестят по терена, а от онези, които тихо и съвестно си вършат работата - на всякакви позиции по терена.
Той е бил защитник в отбранително трио през периода си в Германия, централен защитник в защитна четворка при младежите на Испания, играл е като №6, №8 и №10 за националния отбор, а като дете е бил дясно крило.
Сякаш не беше изпробван единствено като център нападател, но Микел Артета промени това, когато остана без опции на този пост в Арсенал.
Дори през най-успешните години на Мерино досега в Реал Сосиедад - когато беше основна част от отбора, спечелил първи клубен трофей от 34 години насам - винаги имаше някой далеч по-бляскав или емблематичен от него.
Засенчваха го играчи с динамика и въображение като Александър Исак, Мартин Йодегор и Такефуса Кубо или символи на клуба като Микел Оярсабал и Мартин Субименди.
Всеки тим обаче се нуждае не само от звездите и символите, но и от надеждните биткаджии като Мерино.
Испанецът навлиза в големия футбол в Осасуна, където изиграва 29 мача в дебютния си сезон в първия тим и помага да се избегне изпадането в трета дивизия.
Неговият баща Анхел Мерино също е бивш халф на Осасуна, но синът бързо успява да си създаде собствена репутация на работлив и способен играч.
Талантливият Микел има добър ляв крак и бърза мисъл, здрав е физически и силен във въздуха.
Но може би най-важното му качество е, че дори да няма най-бързите крака, умее да взима светкавично правилните решения.
През втория му сезон в Осасуна е основна фигура и с него отборът успява да се пребори за завръщане в елита.
Конкретният му принос в решаващите мачове показва колко е силен, когато напрежението е най-голямо. Мерино вкарва общо три гола в двата плейофни сблъсъка срещу Химнастик, а после добавя ключова асистенция с пета във финалния плейоф срещу Жирона.
Формата на младия халф печели интереса на доста клубове и през 2016 г. той избира да премине в Борусия Дортмунд при тогавашния треньор Томас Тухел.
В Борусия попада в преходен период и почти не играе през сезон 2016/17, когато Тухел му дава само 312 минути във всички турнири.
Любопитно е, че тогава сходна съдба в Борусия Дортмунд има и Александър Исак, който изиграва само 13 мача за две години и е преотстъпен на нидерландския Вилем II.
Нападателят е привлечен директно в Реал Сосиедад, докато Мерино първо минава през Нюкасъл по искане на мениджъра Рафа Бенитес.
Още тогава Микел говори перфектен английски и няма проблем с адаптацията в съблекалнята, а треньорът го налага в стартовия състав в седем от първите му осем мача в първенството.
Тогавашният помощник на Бенитес - Микел Антиа - си припомня защо Мерино е заслужил напълно това доверие.
"Той покрива терена от едното до другото наказателно поле и е агресивен в пресата. Има качествата да даде последния пас и е опасен във въздуха, вкарва много от статични положения. Умен е и бързо разбра начина, по който Рафа искаше да играем в дефанзивен план - но не сме гледали на него като на дефанзивен играч. Той може да ви даде много в атака", казва Антиа.
"Футболните хора виждат, че играч като Микел притежава много качества. В нищо не е най-добрият, но е доста добър в доста неща. Може би профилът му е повече на английски, отколкото на испански футболист, така че не е лесно да откриеш такива футболисти в Испания".
В началото Нюкасъл го взима само под наем, но скоро решава да откупи правата му.
Проблемът е, че после Мерино получава контузия в гърба и записва само два мача като титуляр във втората половина от сезона.
"Свраките" планират да го задържат, но Сосиедад го връща в Испания през лятото на 2018 г., след като активира откупната му клауза от 12 млн. евро.
В Сан Себастиан му предоставят възможност да бъде твърд титуляр и да донесе нещо съвсем различно на халфовата им линия.
До момента баските са свикнали да разполагат с друг тип полузащитници - техничари, които разиграват и задържат топката.
Микел Мерино притежава други предимства - физическо присъствие, поливалентност и адаптивност. Затова успява да се интегрира така успешно и да запише над 240 мача с 27 гола и 30 асистенции в тях.
В неговия първи сезон Реал Сосиедад завършва девети, но после отборът израства значително и неизменно финишира в топ 6 в следващите пет години.
"Той е амбициозен и с манталитет на победител", описва го спортният директор на Сосиедад Роберто Олабе.
"Имаше цел да подобри своята резултатност и навлизанията си в пеналта. Искаше да стане национал и се виждаше колко е важно за него. Не е от тези, които само ти обещават, че ще работят, трудолюбието е заложено в него".
"В основната на този човек не са футболните качества, а неговият характер, неговата интелигентност и състезателен дух. Не забравяйте, че футболната му култура идва от неговия дом, баща му беше работлив, сериозен полузащитник. Да се състезава и да се подобрява е в неговото ДНК".
Европейската титла миналата година е най-големият му триумф до момента, но преди това постижение №1 за него беше спечелената Купа на краля през 2021 г., когато Сосиедад победи на финала съседите от Атлетик Билбао.
Мерино имаше основен принос за единствения гол в онзи финал с превъзходния си пас към Порту, който беше спънат за дузпа.
От 11-те метра Оярсабал се разписа, за да донесе трофея на тима си.
"Микел просто разбира какво се случва около него и затова съотборниците му стават по-добри, когато той е наоколо", обяснява Роберто Олабе.
"В онзи финал в Севиля той не влезе в идеален момент, защото пак имаше проблем с гърба си, който е неговото слабо място. Но играта му беше показателна за неговия манталитет, знаехме как се готвеше той в продължение на два месеца".
В последния си сезон в Сосиедад Мерино беше №1 по спечелени дуели в петте водещи първенства в Европа.
А откакто напусна, испанският тим изпитва трудности и сега е едва в средата на таблицата.
"Понякога лидерството не е в това, което казваш, а в действията ти. Мерино никога не се усмихва на тренировка. Когато работехме с нови играчи, той ги смазваше в тренировките и това беше неговият начин да каже: "Трябва да разбереш как се случват нещата тук". Няма нужда да говори и е достатъчно да наблюдаваш какво прави", обобщава Олабе.
Нищо чудно, че Микел Мерино бързо се превърна в толкова ценен играч и за Арсенал.
Напоследък е принуден да изпълнява необичайна роля и е ясно, че в центъра на атаката не е на най-силната си позиция.
Но за момента Артета се нуждае от него именно там, а Мерино демонстрира, че може да вкарва важни голове, както и да изпълнява редица други функции, водейки нападението.
Задават се ключовите мачове срещу Реал Мадрид в Шампионската лига, в които "артилеристите" ще трябва да покажат най-доброто от себе си, макар и не в най-силния си състав.
От представянето на Мерино ще зависи много и макар че той изглежда като абсолютния антипод на галактическите звезди на "кралете", ще има шанса да ги засенчи.
И още веднъж да изникне от сенките, за да се превърне в печелившия жокер за своя тим.
