Алан Шиърър те сравни с бившия си съотборник Мат льо Тисие - създавате впечатление, че не работите здраво, но в същото време вдъхновявате останалите. Достатъчно ли са обаче отделните бляскави моменти, два-три запомнящи се финта на фона на цялостните ти изяви за Манчестър Юнайтед?
- Знам ли и аз... Някой път тези неща се помнят, но истината е, че на фона на цялостното ми представяне не са задоволителни. Затова е хубаво да има постоянство, да се търси подобрение в играта - към това и се стремя. Иначе като направиш нещо красиво на тренировка, то се получава и в официалните мачове. Мисля си, че няма място за оплакване, влагам се максимално по време на подготовката, за да мога да вървя само нагоре, да постигна нужното постоянство в изявите си.
В добавка не е ли необходим и малко егоизъм, особено когато става дума за футбол?
- Такива неща не мога да понасям. И други хора са ми задавали този въпрос, подтиквали са ме към индивидуални действия. Но не съм устроен така. Видя ли някой на по-чиста позиция, ми идва отвътре да му подам, за да завърши атаката по-добре от мен. Няма смисъл от егоизъм, понякога идва в повече на някои хора и от това страда отборът.
Знаеше ли, че сър Алекс възнамерява да те използва като организатор на играта?
- На мен ми харесва, човек се променя и в личен план, и като футболист. В последно време ми допадаше да градя, да съм създател. Естествено в никакъв случай не искам да кажа, че не желая да вкарвам, и двете неща ми носят удоволствие. Кеф ми е да пратя топката в мрежата, да ме прегръщат. Хората ме знаят като централен нападател и искат голове от мен.
Каква е разликата между теб и да речем Анелка и Адебайор, които също не оправдаха очакванията през миналия сезон?
- Хич не ме интересува. Нека ме критикуват, няма проблеми, нали все някой трябва да носи товара. Нагърбил съм се с тази роля и ще я играя, докато мога.
Между другото, мислиш ли, че ако феновете те критикуват, това категорично означава, че не те харесват и не биха се зарадвали на твой гол?
- Критиката може да бъде градивна или на лична основа. Ако е защото искат повече от мен, ОК, но ако е защото не ме харесват, си е отделно. Единственото, което искам, е привържениците да се усмихват от нещата, които правя на терена.
Имаше мачове, в които трябваше да заместваш Руни, но отново се връщаше дълбоко към центъра. Защо?
- Защото искам да играя с топката. Много е просто. Не мога да стоя постоянно отпред и да я пипам един-два пъти. Искам да играя, да създавам. Тия двете въшки в Барса (б.р. - Шави и Иниеста) постоянно държат топката, кеф ми е да ги гледам, играят с лекота. Супер са. Лонгури от по два метра се мъчат да ги мачкат, да им вземат топката, а не става, джуджета от по метър и шейсет ги побъркват. Това е футболът, играе се с главата, мислиш какво да направиш, наясно си как да отиграеш всяка ситуация.
Разкажи ни повече за софтуерите като "Прозоун", които вече са неизменна част от подготовката за мачовете. Как точно работят те?
- В деня преди всяка среща ни събират, сядаме на столове и ни слагат щипки на гърдите, ръцете и краката. Веднага излиза диаграма, чрез която се прави бърза оценка на физическото състояние. Появяват се параметри, които се отчитат в две зони: зелено и червено. Ако си в червеното, си много добре. Анализаторите на данни след това отиват при треньора и му правят пълен доклад, казват му как са нещата, дали си изморен и така нататък. А след всеки мач същите уреди незабавно отчитат колко си пробягал, какви спринтове си направил, колко паса имаш. Впрочем, тези технологии ги има навсякъде, скоро би трябвало да се появят и в България.
Въпросният софтуер помагал ли ти е? Случвало ли ти се е да получиш почивка заради промяна в анализираните данни?
- Някой път, като си изморен, показателите са много надолу и е нормално да получиш почивка. В Япония, на турнето за Световната клубна купа, бях болен и чрез "Прозоун" провериха нивото ми - бях на най-ниското, направо пред умиране. Ако най-високият възможен показател е 7, аз бях на 2.
Постоянно се говори за статистиката. Дреме ли ти за нея?
- Изобщо не, защото понякога чрез нея се омаловажават нещата, които се правят на терена. Случва се и да говори в твоя полза, но пак не ми е приятна. Може би съм старомоден в това отношение.
Сезонът за Юнайтед започва с домакинство на Нюкасъл. През миналата година също стартирахте с новак вкъщи - Бирмингам, и спечелихте с 1:0. Колко трудно е да се настроите за началото на сезона, особено когато срещу вас е новак?
- Ама Нюкасъл не са новаци, те са ехееее...играли са толкова мачове във Висшата лига, знаят за какво става въпрос, къде идват. Няма с какво да се изненадаме. Да тръгнем с победа е най-хубавото нещо. Има традиция, че Юнайтед започва трудно, но няма кой да го спре накрая, дано и сега стане така. Тръгваме с нагласата, че трябва да вземем трите точки в първия мач, пък каквото се случи.
Извън рамките на клишето за задължителна победа, какво начало на сезона искаш лично за себе си? Ранен гол или майсторска асистенция?
- Ако може и двете накуп, ще стане готино, но и да е само едното, няма да седна да рева, важното е да бием. Треньорът да ми гласува доверие, пък оттам си зависи от мен, няма кой да ми помага, когато стъпя на терена.
Спомням си, че първите ти думи след спечелената титла бяха: "Българи, радвайте се, това е за всички вас." Звучи много простичко, без капка егоизъм...
- Като излизам от тунела на "Олд Трафорд", отгоре са знамената на чужденците. Нашето е последно, постоянно го гледам. Кеф ти е. Българин в Манчестър Юнайтед - убийствен кеф. Борил съм се да го постигна. Успял съм, затова нито някой ще ми свали усмивката от лицето с негативни коментари, нито нищо.
Казваш, че не спираш да се учиш. Какво е на дневен ред?
- Понякога не съм достатъчно търпелив. Трябва да работя в тази насока. Обичам да контактувам с по-стари хора, от тях се учи много. Щом се видя с баща ми, го карам да ходим при неговите авери. Те са бивши футболисти, сега с различни професии. И ми помагат да си развивам мирогледа.
А защо отказваш да се научиш да играеш голф?
- Не я разбирам тази работа. Всичките ми съотборници играят голф, а аз им викам: "Оставете ме на мира." Толкова съм зле, че не мога да хвана правилно стика. В Тотнъм ходихме ей така, за бъзик, да удариме 2-3 топки, а аз не мога да уцеля, смешна работа, ако ме види някой, край, ще се скъса от смях.
