Снимка пред строя, потупване по рамото и букет с цветя. Мило и трогателно. Но дори и дотам май няма да се стигне. Двама от най-заслужилите футболисти на България ще бъдат пенсионирани като в годините на ведомствените отбори и сериозната намеса на партията в спорта.
Мартин и Стилиян не спечелиха нищо с националния отбор, не станаха медалисти от голямо първенство. Това странно ли е? Единствените, притежаващи такова чудо, са 22-мата от Америка преди 17 години. Те сега управляват футбола и решиха, че наследниците им не заслужават почести за десетгодишната си служба. Направо да минат в графата „подмладяване" и да бъдат зачеркнати. Мартин Петров не бе извикан изобщо в състава, а Стилиян намекна, че или няма да дойде, или ще му е за последно. Пенсионирани, защото имало по-млади и по-надеждни.
Стилиян е на 32 и има 103 мача за България. Това означава, че след дебюта си през 1999 г. е пропуснал не повече от 10 двубоя за 12 години. Лидер и на терена, и извън него. В биографията му има две малко по-мътни петна. Едното е глупавото изгонване срещу Дания на европейското през 2004 г., а другото - нелепият бойкот при селекционера Христо Стоичков, който продължи няколко месеца и включи само контроли. Това бе единственият случай, в който Стилиян изневери на характера си и не остана твърд докрай. Ако изобщо имаше смисъл да започва бойкота... Тогава загуби и лентата, която отиде в Димитър Бербатов.
Мартин също е на 32 г. и е играл 89 пъти за родината, вкара и 19 гола. Като се сетим какви само. На Холандия, на Италия, на Румъния (2), на Хърватия... Най-ключовите попадения за националния отбор в последните десет години са или негови, или на друг, който не се съблича по екип като дойде мач на България - Бербатов. Сега Мартин ще гледа от манчестърското предградие Болтън как приемаме Уелс и вероятно ще бием за първи път в официален мач през годината.
Те двамата наистина не играха в ярък отбор, който да остави големи дири в историята. Но целият ни футбол е в период, в който всяка победа е успех. И ако има все пак фигури с добри кариери и имена, изградени в европейски мащаб, това са Бербатов, Стилиян и Мартин.
Първият си отиде сам, по неговите думи - прогонен от същите хора в БФС, които сега пенсионираха Петрови.
Навремето Митата Якимов, Кольо Цанев, Павел Панов бяха обявени за стари още преди да навършат 30. Намираха им заместници и в клубовете, и в националния. Така вместо да извлечеш най-доброто от опита и класата на големи футболисти и личности, ти ги сриваш психически и показваш неуважение. Същото става и сега с единствените трима от последното десетилетие, на които лежаха реално някакви очаквания и надежди у феновете.
Защо е така?
Дали не е защото след загубата от Швейцария Мартин си позволи да каже, че са нужни промени? На което Боби Михайлов гневно му отвърна да си гледал играта. Или пък защото Петрови така и не се отдръпнаха от приятелството си с Бербатов, който, макар засега плахо и индиректно, все пак сочи проблемите във футбола ни? Дали Политбюро... пардон, Изпълкомът на БФС не се страхува, че тези три сериозни фигури са заплаха за сегашното управление? Защото изглежда неизбежно те да са следващите, които ще ръководят футбола ни.
Оплюти като част от изгубено поколение и осмивани, че нищо не са спечелили. Пенсионирани, а най-добрият от тях - отказан от националния. Да, но тези тримата се записаха все пак в историята и никой няма да им го отнеме. Бербатов е № 1 в националния за всички времена по вкарани голове - 48. Стилиян е първи по мачове - 103. Мартин вкара гол на финали на европейско първенство, което е правил само един-единствен български играч, освен него. Най-големият!
Странно или не, той - Христо Стоичков, също е извън управлението на футбола ни. Най-силният човек, който играта у нас е родила, се занимава с бизнес проекти и школата си в Етрополе. Въпреки, че целият свят го знае и уважава. За него място в БФС няма. Защо ли?
