Когато застрашителният му вид се оказваше недостатъчен да откаже съперниците, той ги качваше на шейната и ги возеше до най-близкия тъч, където те се отдаваха на заслужена почивка и на грижите на лекарския екип.
Прякор като „Универсалното ренде Вьорнер” не се придобива току-така. Марков не си поплюваше с фланелките на Левски, Локо (Сф), Ботев и Пирин и ще се запомни с бруталните си влизания повече, отколкото с гола си срещу Англия на „Българска армия”. Започнал е кариерата си като нападател, но влечението му към краката на съперниците е взело връх - и толкова по-добре.
Известни с благия си нрав и елегантния си стил на игра, двамата ветерани все още са на терена, способни да вгорчат живота на всеки противников нападател, позволил си разходка по тъча.
Използваше дългите си крайници винаги по предназначение и спираше както може всеки, дръзнал да застраши вратата на ЦСКА. Всеки, с изключение на Георги Иванов – Гонзо, който винаги се оказваше по-коравият от двамата.
Освен за Левски, избухливият сърбин игра в България и за Спартак Плевен, а в някакъв момент беше и капитан на Локомотив Мездра. По максимата „Топка минава, човек не минава” той спечели сърцата на синята агитка завинаги.
С чепатия си нрав и безмилостното отношение на терена, Стоянов постоянно се замесваше в скандали. В Левски сформира съюз с Георги Марков и Елин Топузаков, който представляваше постоянна опасност за здравето на противниците. Още като футболист на Велбъжд в края на 90-те си размени шамари с Предраг Пажин, а после двамата станаха съотборници и добри приятели на "Герена".
Гони абсолютния антирекорд по червени картони в историята на „А” група. Прочу се със „специалитета” си още в Монтана, където си изкара 11 жълти и 5 червени картона в рамките на един сезон. Продължи в Локо (Сф) като подчинен на предишния рекордьор Георги Марков. И това ако не е приемственост между поколенията!
Като истински капитан и на Лудогорец, и на националния отбор, не се притеснява първи да се хвърля в мелетата, а понякога и да обстрелва от дистанция с плюнки, както на едно дерби с Левски. В играта му не липсват и тежките влизания, за които българските съдии обикновено го жалят, но в Европа го награждават с ранни душове.
Кючукови знаеха, че Марек е домакински отбор и не се посвеняваха да направят необходимото да спрат съперниците в Дупница. Влизанията им определено не бяха за хора със слаби сърца, но бяха изключително подходящи в стилото отношение за тежкия дупнишки терен.
От този сезон и „В” група трепери от човека, започващ всеки мач с жълт картон в джоба си. Шпагатите на хирурга може и да не са естетически издържани, но са доказали своята ефективност.
Понякога един забележителен ритник е достатъчен, за да те запомнят като грубиян. Особено ако е необичайно подъл и твърде ненужен в съответната ситуация. За човека-трибуна и защитника-вратар може би ще се пишат оди след години, но освен с дузпите срещу Стяуа, ще остане в историята на българския футбол и с онзи карате прийом. А той далеч не е единственото му влизане, с което е достоен да попадне в тази компания.
Защитникът обиколи доста отбори, стигна и до националния, и навсякъде се показваше като строг и справедлив към съперниците. Запомни се и с едно меле през 1992 г. на мач между Славия и Берое. Тогава Енгибаров повали четирима футболисти на белите поред с тупалките си, за което дори не получи червен картон.
Някогашен колос в Левски, любимец на агитката и футболист номер 1 на България за 1984 г. Същевременно и провокатор с няколко счупени крака на противници в кариерата си. В едно вечно дерби чупи крака на Красимир Безински, а на големия бой през 1985 г., след който разформироват Левски и ЦСКА, прави огромна дупка в коляното на Ради Здравков и го праща директно в болницата.
