Казват, че първата мисъл винаги е правилна и човек трябва да се доверява на първичната си реакция. Аз по принцип съм оптимист, но изпитах разочарование, когато чух от собствената ми уста да излиза репликата "Ние ще сме последни в тази група".
Стана, след като видях отборите, с които българският национален тим се падна за ЕВРО 2012. Веднага след това възклицание спрях и си казах, че говоря глупости. Чак последни няма да сме. Все пак ние сме от трета урна, което значи, че има поне два състава, които на книга са по-слаби. Е, Черна гора и Уелс трябва да можем да ги бием. Обаче точно тогава усетих, че първичната ми реакция е била правилна.
"По-слабите"
В групата би следвало да има два по-силни и два по-слаби състава. Така поне е според разпределението в урните. Какво всъщност знаем обаче за Уелс? Не са се класирали от доста години на голямо първенство, Райън Гигс вече не играе, значи не са нищо интересно. Лошото е, ако човек все пак си направи труда да види разширения им състав, в който половината от играчите, които ще са и титуляри, са утвърдени имена във Висшата лига на Англия.
Това е безспорно най-силното първенство в момента и дори да са в тимове от втората половина на класирането, което не е така, защото имат играчи в Арсенал, Астън Вила и Тотнъм, всяка седмица играят поне по веднъж тежки срещи и се срещат с класни противници. Като прегледам списъка с отбори, в които се състезават техните футболисти, и после го сравня с нашите, не ме обзема спокойствие. Може би нулевото равенство с Германия в европейската квалификация, играна във Франкфурт през ноември 2007 е добра илюстрация за тяхната класа. А оттогава те прогресират и съвсем сигурно е, че ще са достатъчно силни през есента на 2010 година.
В предишните квалификации загубиха минимално с по един гол от Русия и Германия като гости, което не ме кара да се чувствам уверен, че ще загубят и на "Васил Левски". А и в състава им има имена като Белами (Манчестър С), Рамзи (Арсенал), Бейл (Тотнъм), Габидон (Уест Хям). Като цяло отборът им е съставен от футболисти, израснали във футболните академии на Англия и състезаващи се в най-силното първенство на света. И тук не става дума за един или двама, защото ние също може да се похвалим с трима подобни футболисти. Говорим за целия отбор, което вече прави разлика. Уелс е точно копие на Ейре, но с далеч по-млади играчи, а помним какво бе класирането ни с ирландците.
"По-силните"
Тук ще е лесно. Англия на Капело ще ни отнесе два пъти с разлика от два гола, какъвто и футбол да играем. Просто ще спрат след второто попадение, защото ще имат мач след 3 или 4 дни в клубовете си. Освен ако не влезе някой новобранец, който реши да се доказва. Тогава става по-лошо. Шансът ни е този тим да стане световен шампион и съответно италианецът да се откаже, а с него и голяма част от това поколение играчи, които ще искат да останат в историята с победите си. Така Англия ще изгради нов отбор с английски треньор и там евентуално имаме някакъв дребен шанс. Само дето и там може да стане твърде неприятно, защото следващото поколение май е по-талантливо, а и далеч по-жадно за успехи от настоящото, защото техните заплати не са още 6-цифрени на седмица, а им се иска да станат.
Ще си кажете, в Швейцария обаче няма нищо страшно. Така е сигурно, но само докато видим представянето им в последните няколко квалификации. На финалите на европейското през 2008 се класираха като домакини. На световното в ЮАР тепърва ще видим какво ще направят, но те са там, за разлика от нас. А и бяха първи в своята група, изпреварвайки Гърция и взимайки 21 точки от 10 мача. Връщаме се за някаква спасителна оптимистична информация назад в годините. На световното през 2006, където пак те са били, пък ние гледахме по телевизията, Швейцария е на първо място в група Джи с актив от 7 точки, изпреварвайки Франция. Интересното е, че в груповата фаза нито един друг отбор не е направил 3 чисти мрежи. Тимът написа и история, като напусна световното първенство без да допусне гол, защото падна на осминафинал от Украйна с дузпи след 0:0 в редовното време.
В квалификациите за същия турнир тимът стана втори в групата си след Франция и остави зад себе си Израел, Ейре, Кипър, който ни би с 4:1 преди известно време, и Фарьорските острови. Така че извинете, но не виждам място за оптимизъм. Малко ситуацията ми прилича на емоциите преди мачовете на ЦСКА с Базел. Червените имали шансове, но паднаха два пъти.
Нашият отбор
За себе си съм убеден, че всичко различно от последното място в тази група би трябвало да се приеме като огромен успех. Имам добри приятели, които са заредени с оптимизъм и смятат, че трябва да отидем на бой, пък каквото стане. Бих се присъединил към тях и дори мога да съм на стадион "Васил Левски" да помагам в тази битка с глас, страст и ярост, ако се наложи, но в съвременния футбол все по-рядко домакинското предимство може да изравни възможностите на отборите, както бе преди 20 години. Правилата са различни, има телевизионни камери, които не дават на съдиите да правят елементарни грешки, пък и те си пазят хляба.
Едва ли ще имаме втори вариант на епизода "Колина срещу Белгия". Така че остава да разчитаме на футбола. А там сме зле. Ние дори нямаме титулярна централна двойка защитници. Имаме списък от 5 до 8 човека, които вече са играли в тази зона и на всеки може да се изброят по няколко провала. Пък и всеки един от тях през есента ще е с две години по-стар, отколкото е бил в началото на атов, Мартин Петров и Стилиян Петров. Младежите дори няма да ги споменавам, защото добър пример за надеждите ни там бяха двамата Ивановци от ЦСКА. Лошото е, че няма да играем по дискотеките, иначе можеше да свършат работа.
