Бебешкото лице вече принадлежи на голям мъж. Татко и достатъчно зрял, за да прекрачи в графата "стари пушки". И посрещащ 30-ия си рожден ден с мисъл за най-голямото предизвикателство в кариерата. Но без страх от него.
Димитър Бербатов отпразнува юбилея си вчера у дома, с дъщеря си Деа и любимата Елена. Сигурно е почерпил с бонбони на тренировката Райън Гигс, Пол Скоулс и Едвин ван дер Саар. Хора, всеки от които има у дома си над 40 медала от големи турнири. И ако Бербатов изобщо вече се замисля за тези неща, вероятно е прозрял колко далеч е стигнало онова хлапе с миловидно лице, което качихме на самолета за Леверкузен преди точно 10 години.
Десет години...
Вчера Бербатов направи 30 и чу повелята на сър Алекс - вкарай 30 гола! Това изречение само по себе си е комплимент от огромна класа и доказва колко дълъг е пътят, изминат от 30-милионния ни футболен единак. Колко високо е вдигнал той летвата.
Дойде в ЦСКА като един от мнозината младоци. Днес е тук, утре ще го преотстъпят, а след година вероятно ще е във Вихър (Горубляне). Някакво дългокрако и дългокосо момче, което тренира по анцуг дори в жегата на Панчарево. Трябваше му година, за да се появи името му из вестниците, а и да го научи Димитър Пенев (макар че това и досега е под съмнение). А, да - и да спечели фенове. Спечели обаче и омраза.
Сектор "Г" и до днес е раздвоен за него. Не защото качествата на Бербатов са спорни. Той изпусна онези голове срещу Левски и онзи шут срещу МТК. Дълги години разочарованието отваряше вратата на неприязън в запалянковските сърца, а и сигурно тежеше върху чувствителното и притеснително момче.
Това момче седеше дълги месеци само в неособено космополитния и приветлив Леверкузен и си рисуваше вкъщи, опитвайки да пребори носталгия и отчаяние. Резерва. Изживя съмненията на германците, че може и да не става...
После бе хулен за предателство от феновете на Тотнъм, сринат със земята от английските медии и непожален от нашите. Десетилетие на изпитания.
Дали вчера, на 30-годишния си рожден ден, Бербатов се е сетил за онези моменти? И да е станало, съпроводила го е снизходителна усмивка. За голмайстора на Висшата лига и настоящ лидер на Манчестър Юнайтед, това са просто уроци на времето и растежа. Научени.
На 30 януари, навършвайки 30 години, 30-милионният получи задачата да вкара 30 попадения и да пристъпи в галерията на великите в един необикновен футболен клуб. Ако сте ходили на "Олд Трафорд" не може да не сте влезли в музея на славата. Както и в пъба "Трафорд бар" на ъгъла - до закусвалните, на 100 метра от славния стадион. Е, това са двете места, където мачовете стават история, хора се превръщат в легенди и магическите моменти са преразказвани до митологизиране...
Там досега Бербатов присъстваше само на общите снимки с купите, спечелени от Юнайтед след 2008 г. Изглежда неизбежно след този сезон това да се промени. Неговият лик трябва да грейне някъде до Кантона, Лоу, Бест, Чарлтън...
Не го сравнявайте с тях по голове. Нито по купи. Бербатов вероятно никога няма да ги настигне. Не му и трябва. Той просто ще си обзаведе едно кътче от тази история, която се надвесва над теб и те подтиска леко там, в Манчестър.
За да го направи, Бербатов стъпка обидите от София, съмненията и изолацията от Леверкузен, хулите от Лондон и медийния сарказъм на Великобритания. Сега може да духне свещичките и да изпие чаша вино със самочувствието на човек, стъпил върху мечтата си. Юнайтед може и да не стане шампион, Бербатов може и да не вкара дори един гол повече до лятото. Може и да не го номинират за "Златната топка" или да пропусне комично в най-важния мач... Но той спечели своето дерби.
Доказа, че може да е в главен герой в играта. Не просто статист с епизодична роля, чието име се изписва някъде по средата на надписите. Доказа (вероятно най-вече на себе си), че може да вкара на гранд (Челси, Ливърпул), да решава мачове с ключови голове (Блекпул е последния пример), да матира съперниците с усмивка на видимо превъзходство над тях.
И накрая - да изтръгва комплименти от сър Алекс Фъргюсън, нечувани от години и за страхотни играчи, минали през отбора на шотландския гигант.
Кои сме ние да спорим с треньора, преобърнал историята на английския футбол?
На 30 януари, на 30 години, 30-милионният гледа с усмивка към тези 30 гола, които искат от него.
И не залагайте, че в края на сезона няма да ги е постигнал. Трябваха му десет години да стигне дотук. Защо да спира сега?
