Когато няма какво да губиш, значи си на един от двата полюса. Средно положение няма. Или си толкова напред пред останалите, че нямаш стигане, или си затънал достатъчно, за да ти е все едно, ако те забият още малко по-надолу.
Тази вече от 21:45 ч. България приема Холандия в двубой от петия квалификационен кръг за Мондиал 2018 и отборът на Петър Хубчев няма какво да губи.
Измъчени победи над Люксембург и Беларус придържат "трикольорите" само на точка от втората позиция, която се дели от днешния ни съперник и Швеция, но нашите влязоха в храма на обречените не с бледите си изяви до момента, а още при тегленето на жребия.
Нужно ли е да се припомня горчивата истина, че от групата излиза само първият в класирането, а вторият се бори за бараж?
И ако за Холандия и Швеция се твърди, че са далеч от най-доброто си състояние през последните десетина години, то и на най-големия лаик предварително беше ясно, че Франция да изпусне първото място ще бъде истинска сензация.
Надеждата ни беше за боричкане с Швеция и Холандия за баражната позиция, въпреки че и това не е реалистично.
Колкото и да са включили на задна, "лалетата", винаги се придържат към върха. За тях важи до голяма степен максимата, че формата е временна, а класата - вечна.
А в това, че гостите от Ниската земя са класа, няма никакво съмнение.
Холандците са отбор, който идва без големи фигури като Върджил ван Дайк, Винсент Янсен и Джефри Брума, но все пак имат Робен, Снайдер, Строотман, Депай, Вайналдум - призната световна класа, която може да се конкурира с всеки съперник.
В същото време Петър Хубчев губи двама от Лудогорец и резерва в московския ЦСКА и се отваря дупка, която няма как да бъде запълнена.
Стандартите са различни, а в съвременния футбол те определят и целите.
Красноречив е и фактът, че се очаква Андрей Гълъбинов да води атаката на нашите. Безспорно притежаващ добра класа нападател, но все пак играещ за осмия в Серия "Б"...
За кои отбори играят холандците - знае всеки.
Но "Васил Левски" е паметник, на който "лалетата" увяхват и България се надява тази традиция да продължи.
Националният ни отбор никога не е губил от този съперник пред родна публика, а Хубчев и отборът му ще искат да не са първите в негативната графа.
Подвиг довечера ни връща в играта за бараж, поне на хартия, но важността му е по-скоро друга. Победа над голям съперник в толкова важен мач може да е фундамент за бъдещето развитие на отбора.
Позицията, в която сме в момента, ни е добре позната през годините и неведнъж се е случвало тимът да се вдигне, когато е отписан от всички.
Това са ни футболистите, това са реалностите и сме с вързани ръце. Но даже и на обречените, които няма какво да губят, им е позволено да мечтаят.
