Гражданинът Фонтас

Защо не игра от началото този Фонтас? Защо той и Педро не бяха пуснати на местата на Ерик Абидал и Дани Алвеш? Тогава щяхме да се възхитим на съвършенството.

Мъчно е да пишеш за тази Барселона. След всеки голям мач, след всеки трофей. Въображението не стига, за да намираш все нови гледни точки. Но финалът на Световното клубно първенство в Япония със сигурност предложи още една.

Не е свързана с тази подтискаща „тики-така", която накара бразилците от Сантос да изглеждат като Арминия (Билефелд) след уморителна нощ на местния бирфест. Не е и леко досадната лекота, с която Лео Меси прескача, заобикаля и подминава съперниците към поредния си гол. Не е за Пеп, който вече не знае колко трофея има, и то само за 3 години и половина.

Впрочем, около Гуардиола се въртеше това, което направи най-силно впечатление в неделя. 4:0 на финала срещу шампиона на Южна Америка! Камерите непрестанно следяха Неймар, рожбата на школата на Сантос, гордостта на клуба, който е дал на света и Пеле.

Ха. А защо не показваха Виктор Валдес, Жерард Пике, Карлес Пуйол, Шави, Андрес Иниеста, Лео Меси, Сеск Фабрегас, Серхио Бускетс. Или Тиаго Алкантара? Те и деветимата са от школата на Барса, по дяволите! 9 от 11, които размазват със зрелищна игра на финала са собствено производство. Ето на това му се казва гордост! Само Абидал и Алвеш не бяха юноши на Барса в стартовия състав.

По едно време Гуардиола прибегна и до смените. На терена се появи Педро, пак ритал като дете и юноша в чудотворната фабрика „Ла Масия", откъдето произлиза магията на Барселона.

А този другият? С име на художник или площад край Ла Саграда Фамилия, на терена изтича едно русо момче. Андреу Фонтас и Прат. Така се казва. Последната смяна бе Масчерано, третият от 14-те, който не е израснал в школата.

Въпросният Фонтас, както и Исак Куенка, Серхи Роберто, Мартин Монтоя и още няколко такива вундеркиндчета, ще заместят Шави, Иниеста и Пуйол след някоя година.

Все собствено производство. 11 от 14 играчи, взели участие при спечелването на световната титла са юноши на клуба. Ето това е истинската стойност на Барса!

И когато осъзнаеш какво означава почти цялата ти група за мача да е от твои кадри, разбираш, че не е трудно топката да върви като с радиостанция между краката в синьо-червени чорапи.

Не е непостижимо да се обърне който и да е мач, защото няма нужда от специална мотивация. Всички те знаят каква е каузата. Налято им е в главите от деца, растат с емблемата и принципите на клуба си. А той остава един от малкото в модерния футбол, който запази такива.

Затова трябва да уважаваме Барселона, независимо дали сме фенове на отбора или не. Барса твори футбол, изгражда го. Не си го купува на трансферния супермаркет за стотици милиони.

Кристиано Роналдо утре ще подпише с Манчестър Сити и ще се закълне в обич към този отбор.

Меси, Шави и останалите обаче нямат друго в сърцето освен Барса. А ако се случи някое безценно парченце от мозайката да се изплъзне, както стана с Фабрегас и Пике, то бива върнато с цената на всичко.

Струва си. Тилът ти е сигурен, когато е изграден от свои. От съмишленици.

Новините

Най-четените