Миналия петък ви представихме петте най-големи съдийски аванти, които българският национален отбор по футбол е намазвал в цялата си история.
Ред е да проследим и своебразния топ 5 на случаите, когато нашите са били ощетявани и ограбвани от представителите на футболното правосъдие.
Макар че най-известната съдийска „черна котка”, която ни е минавала път, е Жоел Киню, свирил мача Италия – България (2:1) в полуфиналите на САЩ `94, ще си позволим да оставим французина извън класацията. Все пак става въпрос само за една неотсъдена дузпа, макар и на полуфинал на световно първенство, и то след като вече ни беше дал друга. Кой е този, който ще свирне две дузпи за България, и то в такава важна фаза?
Но има ред други случаи, в които футболните арбитри са си правили истинска подигравка с българските национали. Изобщо не става въпрос за допуснати една или две грешки, а за тотално съсипване на мача и абсолютно нечестен резултат в неговия край.
И така, кои са големите душмани на футболна България през годините?
През 1937 г. италианският рефер Барласина ограбва отбора ни, като го лишава от заслужен триумф над световните вицешампиони от Чехословакия в София, присъждайки равен резултат вместо победа. А тя е щяла да бъде най-великата за България преди Втората световна война.
Какво да кажем за испанеца Хуан Гардеазабъл от Билбао, посякъл националния отбор на България в дебютния му мач на световни финали през 1962 г. в Чили? Няколко години по-късно мексиканецът Диего де Лео опропастява олимпийския финал на игрите през 1968 г. и вместо към България, шампионската титла заминава за Унгария.
Две десетилетия след това холандският арбитър Ян Кайзер допуска голямото кръвопролитие на стадион „Лансдаун роуд” в Дъблин, когато целият български отбор е осакатен при загубата си с 0:2 от Ирландия. А заради поляка Рихард Войчех насмалко Пеневата чета да гледа световното в САЩ `94 по телевизията.
Вижте подробностите в галерията.
