23 години. Точно толкова изминаха, откакто младежкият национален отбор на България не бе побеждавал с четири гола разлика в официален мач. Нито у дома, нито навън.
В четвъртък обаче отборът ни до 21 години попиля Естония като гост с 4:0 на старта на евроквалификациите - резултат, колкото очакван, толкова и изненадващ.
Очакван заради отчетливото качество, с което (този път) нашият отбор разполага; изненадващ - заради хроничните провали и безкрайните неудачи на представителния ни тим в тази възраст.
Де факто България U21 само два пъти е преодолявал квалификациите за първенството на Стария континент - за последно през 1990-та. Преди 29 години нашите се класираха в топ 8 с футболисти като Емил Костадинов, Красимир Балъков, Бончо Генчев, Илиян Киряков и Цанко Цветанов, а на четвъртфиналите отпаднаха от бъдещия финалист Югославия, за който играеха Шукер, Бокчиш, Миятович, Просинечки и сие.
Оттогава младежкият ни тим не е помирисвал голямата сцена - за разлика от юношеските състави, които редовно се класират на еврофинали. Реално ли е обаче да се надяваме прокобата да свърши точно сега?
Футболът вече е такъв, че 21-годишните не ги броят за „таланти", „надежди" или „играчи за бъдещето" - на тази възраст повсеместно те са част от мъжкия футбол и играят на най-високо ниво. Неслучайно и УЕФА вече не категоризира първенствата при U21 като „младежки", а си ги брои за мъжки. Последните континентални финали доказаха защо - това лято в Италия се игра футбол, който по нищо не отстъпваше по качество на мъжкото европейско.
Навсякъде обръщат особено внимание на младежките си състави. Стъпка в тази посока направихме и ние - преди последния лагер Красимир Балъков обяви, че няма да пипа играчи, които могат да играят за България U21. Похвална инициатива предвид минималните шансове на мъжете да преодолеят квалификационната си група.
Така селекционерът на младежите Александър Димитров успя да събере теоретично най-доброто, което иначе крайно лимитираният роден футбол може да предложи в тази възраст - Турицов, Антов, Минчев, Станислав Иванов и Ковачев, които вече са в разширения списък на Балъков, подсилиха 21-годишните. И резултатът не закъсня.
В Талин младите „лъвове" пометоха съперник, който дори не е сред аутсайдерите като Люксембург, срещу който брахме големи ядове в предишния цикъл. А и, както гласи клишето, в Европа вече (наистина) няма слаби отбори.
Звучното 4:0 би трябвало да е заявка, че България U21 този път ще удари по масата и ще се опита поне да се намеси в битката за класиране. За финалния турнир в Унгария и Словения виза ще спечели само първият в групата, а подгласникът ще играе бараж (най-добрият втори от всички квалификационни групи също ще се класира директно). Проблемът е, че конкуренцията не просто е жестока - излизането от тази група ще е цяло чудо.
Жребият ни отреди за водач Сърбия - финалист от последните три европейски първенства и световен шампион за 2015 г. От втора урна изтеглихме друга къса клечка - Полша, който игра на финалите на последните два континентални шампионата, а през юни т.г. спечели два от трите си двубоя от групата и само по-слабата голова разлика му попречи да играе на полуфинал.
Стигаме и до третия фаворит - Русия, който ще приемем във вторник в София. Двубоят се очертава крайъгълен. За нашите ще е тест дали наистина могат да се надяват на нещо значимо, а за „сборная" - дали големите им претенции имат покритие. Срещу какъв съперник по-точно ще се изправим на стадион „Славия"?
Подобно на България, руснаците също са в историческа дупка. Младежкият тим е голяма болка за местния футбол - през новия век са се класирали само веднъж (през 2013 г.) на еврофинали. Турнир, за който обаче едва ли искат да си спомнят: в група с Испания (на Де Хеа и Иско), Холандия (на Вайналдум и Депай) и Германия (на Емре Джан и Мустафи) не записаха нито точка. А съставът им не беше лош - Смолов, Черишев, Шатов, Дзагоев...
Оттогава над втория по сила национален отбор на Русия по футбол сякаш се стовари проклятие.
По съветско време „сборная" бе един от водещите младежки състави в Европа - СССР спечели три континентални титли до 21 години (1976, 1980 и 1990 г.), а през 1977-ма стана световен шампион. След разпадането на Съветския съюз обаче палачинката се обърна - Русия почти не е помирисвала еврофинали и е принудена да диша праха дори на Беларус, който за този период се класира три пъти, а през 2011 г. спечели бронзовите медали. За руснаците това е пълна футболна катастрофа.
Нейните измерения си проличаха ясно в квалификациите за Евро 2017, в които завършиха пети (от шест отбора) в групата и бяха изпреварени дори от Азербайджан.
Постоянните провали на ниво U21 накараха федерацията да вземе мерки и днес ситуацията е съвсем различна. Миналата година за селекционер бе утвърден Михаил Галактионов, който почти няма опит в клубния футбол, но премина със сериозен успех през всички юношески формации на страната. През 2015-та изведе Русия U17 до полуфинал на европейското, което се проведе в България, а и сега разполага с впечатляващ състав.
На вратата титулярното място си оспорват Максименко (Спартак Москва) и Сафонов (Краснодар); защитата е съставена от футболисти, които регулярно играят в руската Висша лига (Дивеев от ЦСКА Москва, Евгениев от Динамо Москва, Расзаков от Спартак Москва и Степанов от Рубин Казан); в средната линия също има изобилие от играчи на местните колоси ЦСКА, Спартак, Зенит и Локомотив (Обляков, Кучаев, Лесовой, Ломовицкий, Мусаев); атаката пък се води от атомния Фьодор Чалов - звездата на ЦСКА Москва, спечелил голмайсторския приз в руското първенство през миналия сезон.
В този си вид Русия изглежда направо стряскащо, а победата на старта над прекия конкурент Сърбия с 1:0 в петък показа, че българските „лъвчета" ще се изправят срещу вероятно един от най-качествените отбори на континента.
Класирането за финалите на Евро 2021 е приоритет за Руския футболен съюз и по тази причина, както и у нас, всички налични играчи бяха свикани под знамената - дори тези, които попадат в списъка на мъжкия селекционер Черчесов.
Русия идва в София не просто за победа, а за разгром, въпросът е какво можем да противопоставим?
Съдейки по двубоя с Естония - имаме какво, друг въпрос е дали ще ни стигне срещу възродения руски суперотбор.
Но пък ако се получи, спокойно ще можем да кажем, че в тунела на българския футбол се е появила светлинка. Най-накрая.
