Три дни след тежкия сблъсък с шведите националите нямаха нужната свежест да изнесат още един такъв мач. Липсваше борбеността и агресията при единоборствата, на които Хубчев толкова много набляга. Футболистите се прегрупираха по-бавно, често стояха далеч един от друг, закъсняваха с подсигуряването. Умората попречи и да направим някакъв опит за връщане в мача, след като отбелязахме гола си и в холандците се усети притеснение. Оставаха 20 минути до края и време имаше достатъчно, но не и физически ресурс.
От българския лагер не крият този свой проблем. След мача Георги Костадинов призна, че е имало умора и че е липсвала пъргавина и концентрация. Още след победата над Швеция Хубчев каза, че се притеснява за следващия двубой, защото българският отбор има проблеми, когато трябва да изиграе на високо ниво два мача през няколко дни. „Физически тотално отстъпвахме. В най-голяма степен на това се дължи загубата ни днес”, каза селекционерът и след мача.
Треньорски грешки обаче също имаше, този път ходовете на Хубчев не сработиха. След мача защитникът Страхил Попов призна, че тактиката е била да не ни вкарат гол първите 20 минути и наистина от самото начало българите доброволно се окопаха в своето поле и се задоволиха единствено да изчакват. След мача Петър Хубчев обясни друго: че е готвил отбора така, че и допуснат ранен гол или два да не повлияе на играчите.
На терена обаче изглеждаше, че започваме в глуха защита някак умишлено. Естествено, проблемът на една такава тактика е, че може да рухне напълно за миг, както и се случи. Холандия вкара в 7-ата минута с първия си удар към вратата и с това обезсмисли нашия титулярен състав и тактически план. Наложи се Александър Цветков да бъде сменян малко след 20-ата минута и тогава България заигра по-добре, но вече трябваше да обръща мача. Остава и въпросът защо влезлият вместо Цветков Симеон Славчев не започна в стартовите 11 и ако наистина е имал здравословен проблем, как изкара 70 минути на терена.
Петър Хубчев прибегна до три промени в стартовия състав в сравнение с мача срещу шведите и всички те бяха доста несполучливи. От първата минута започна пълният дебютант Атанас Зехиров, както и Александър Цветков, който до момента имаше само един мач за „лъвовете”. Те не се включиха добре, както и централният защитник Георги Терзиев, който беше постоянно надиграван от Винсент Янсен. И докато включването на Терзиев беше наложително заради наказанието на Чорбаджийски, то Зехиров и Цветков бяха тактически ход, който се провали.
Цветков беше сменен още в 24-ата минута. А идеята Зехиров да помогне в защита в лявата зона срещу Робен беше логична, но проблемът беше, че играчът на Черно море почти не играеше с топката, а същевременно се оказахме неподготвени за играта на Холандия по другия фланг, откъдето паднаха и трите гола. Когато вече трябваше да атакуваме, Зехиров беше излишен и напусна игра на почивката. Отделно, след излизането на Манолев в последния половин час десният ни фланг съвсем се оголи и получихме още два гола оттам.
Проблемите за националите в защита са нещо обичайно, но просто отново си проличаха твърде ясно. Наситената халфова линия блокираше доколкото може холандците, но щом те стигнеха до отбраната ни, ситуацията обикновено ставаше кризисна. Пуснахме три идентични гола при центрирания отляво и бяхме очевидно неподготвени за играта на Куинси Промес и Дейви Прьопер.
Основен проблем е, че играчите не умеят да се позиционират добре във и около собственото си наказателното поле - независимо дали при статични положения или при бързи атаки на противника. Всъщност, ако се върнем назад, повечето получени голове в тези квалификации са пряко следствие от неправилно пласиране. И това е проблем, който Хубчев няма как да реши при толкова краткото време, което има с отбора преди мачовете.
Накрая трябва да отчетем и че Холандия просто игра отлично и демонстрира класата си. „Лалетата” изживяват кризисен период и изредиха някои слаби мачове, но този път показаха много повече, отколкото през март на „Васил Левски”, когато ги победихме с 2:0. Въпросът не е само, че Холандия е по-силният отбор, но и че го показа категорично. Те просто бяха твърде добри за това, което България може да им противопостави на този етап.
