Преди година Левски не успя да победи Литекс в София и ревна срещу съдиите. Издигнаха се лозунги, имаше призиви за преврат срещу БФС, за смяна на шефа на съдиите и т.н. Скоро след това друг рефер поряза жестоко „сините" в мача им за Купата на България срещу Черно море във Варна и шефът на Съдийската комисия Димо Момиров си тръгна като изкупителна жертва.
Година по-късно нещата се повтарят. ЦСКА не успя да бие Литекс и от Борисовата градина започнаха да роптаят. Поиска се главата на новия шеф на съдиите Костадин Костадинов и няколко дни по-късно тя падна. Настоява се за промени, за нов конгрес и за какво ли още не. Изобщо добре познатата за България дандания. Сега чакаме и някой друг от по-сериозните отбори в „А" група да бъде ощетен, което неминуемо ще стане, за да скочи и той.
Проблемът на българския футбол не е толкова в съдиите, колкото в хората, които се опитват и често успяват да им повлияят. Сега Коце Костадинов напусна и евентуално другата седмица ще му бъде намерен заместник. Дали цялата Съдийска комисия ще си тръгне или само някои хора от нея, също няма никакво значение. Следващият шеф на родните футболни арбитри ще се задържи на поста си не повече от година. Най-вероятно след няколко месеца и той ще си изпати сериозно, след като някой от подчинените му обърка даден мач. Така че оставката на Костадинов си е чист автогол, след който съдиите ще продължат да губят в резултата. Ще губи и БФС, който трябва да защитава „хората в черно". И ще спечелят именно футболните президенти, на които най им изнася винаги виновни да са реферите.
Защо ли? Защото е най-лесно. Цяла седмица Емил Костадинов, който все пак е член на Изпълкома, не спря да повтаря как Стефан Спасов ще пореже отбора му. И когато това стана, без значение дали е неволно или нарочно, бившият нападател и останалите началници в ЦСКА вдигнаха вой до небесата. Този номер с успех преди време го прилагаше и Наско Сираков, докато бе началник в Левски. След него стана патент на много други футболни хора.
Същите те обаче си траят, когато съдиите са им помогнали. При това най-често под тяхно давление. Защото не е тайна, че у нас почти всички рефери по един или друг начин са свързани с някои клубове. И на терена компенсират задълженията си към клубните президенти, които се превръщат в техни покровители. Това продължава дълги години и някои от арбитрите си живеят царски, като даже не го и крият.
Затова най-голямата дивотия в момента ще бъде БФС да приеме оставката на Костадинов и да назначи друг на негово място. Крайно време е Борислав Михайлов да поиска проверка на имотното и финансово състояние на всички съдии в професионалния футбол. И когато тя бъде завършена, да стане обществено достояние. И всички рефери, за които има съмнение, че са зависими по един или друг начин, да бъдат изчистени. А всички футболни началници да бъдат жестоко глобявани, когато си позволят да критикуват съдията преди даден мач. Без значение дали са членове на Изпълкома или не...
