Днес отбелязваме 139 години от смъртта на Христо Ботев и неговата чета, както и на всички загинали за свободата на България. Със сирени в цялата страна, точно в 12.00 часа и в продължение на две минути, героите ще бъдат почетени.
Денят на Ботев ще бъде отбелязат с различни мероприятия в цялата страна. По традиция ще се проведе поклонение на връх Околчица. Чествания ще има и в родния му град Калофер. В столицата преди обяд ще се състои тържествена церемония в Борисовата градина, пред паметника на Христо Ботев.
Христо Ботев е роден през 1848 г. в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 г. завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва като частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 година.
Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 година се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер и заминава да живее в Румъния.
През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 г. излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения".
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно започва и дейността му на публицист.
След избухването на Априлското въстание през май 1876 г. Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. На 16 май с част от нея се качва на кораба „Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг. От Козлодуй четата на Христо Ботев се отправя към Балкана, където води боеве с преследващите я османлии.
Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола, където е улучен смъртоносно от куршум. Загадката за смъртта му остава. Спори се дали един от големите ни поети и умове е намерил смъртта си от вражески или от български куршум. И до днес не спират споровете дали е убит от турчин или е предаден от свои.
Всъщност версията, че е убит с два куршума, един от които в челото, е на известния ни публицист, революционер и политик в следосвобожденска България Захари Стоянов, който описва гибелта му, като се позовава на един от синовете на баба Тонка Никола Обретенов.
