Промените в Закона за личните данни съдържа недопустими рискове за медийната свобода под претекста за прилагането на GDPR. Това предупреждават юристите от Програма "Достъп до информация" в становище пред Правната комисия на Народното събрание.
Проектът се разглежда още от лятото на 2018 г., като в сряда беше гласуван от комисията на второ четене, т.е. предстои скоро да бъде внесен и в пленарна зала.
Проблематичната част е заложена в чл. 25д на проекта, който регламентира кога журналистът може да "обработва" нечии лични данни. Законът посочва, че това е допустимо, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.
Наред с това обаче се изброяват следните 10 критерия, които трябва да се отнасят към конкретните случаи:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал.1 (т.е. свободата на изразяване и правото на информация, б.р.);
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.
От Програма "Достъп до информация" критикуват формулираните критерии от гледна точка възможностите за субективна преценка, злоупотреба и натиск върху медиите, чиито разследвания засегнат нечии лични данни. Експертите посочват, че GDPR не залага подобни изисквания към журналистите, като дори ги изключва от определени ограничения на регламента за защита на лични данни.
В проекта се предвижда още Комисията за защита на личните данни да прави проверки дали е налице "законосъобразно обработване за журналистически цели", както и ще изисква документиране на спазването на 10-те критерия. Ако Комисията прецени, че има навлизане в личното пространство на "субекта" от страна на журналистите, може да наложи глоба 4% от оборота на медията.
Председателят на вътрешната комисия Цветан Цветанов е обяснил по време на заседанието, че текстът с десетте критерия няма да отпадне, но ще бъде коригиран. Предстои корекциите да бъдат обсъдени в пленарна зала.
