Темата с подслушванията отново стана актуална след казаното от Мирослав Найденов, а именно, че Цветан Цветанов е злоупотребявал с положението си на вътрешен министър, като е експлоатирал ресурсите на МВР и службите не по предназначение.
Непосредствено след това изтекоха в медиите и прочутите записи, в които бивш премиер, бивш министър и настоящ прокурор актуализираха помежду си информация от диапазона на сексуалната ориентация на трети лица до текуща информация по съдебни дела. Тепърва експертите ще заявят окончателно дали тези записи са направени със СРС-та или не. Но едно е сигурно, в тая държава се подслушват и подслушващите.
На практика думите на бившия земеделски министър от правителството на ГЕРБ Мирослав Найденов потвърдиха информацията, която Сергей Станишев занесе като сигнал в прокуратурата. И по-специално: че служители на МВР са били използвани за политически поръчки. Това няма как да стане, без да бъде нарушен законът.
Цветан Цветанов публично се зарече, че ако незаконното подслушване бъде доказано, ще се оттегли от политиката. Сега остава само прокуратурата да се произнесе окончателно, след като Сотир Цацаров вече намекна, че подобна техника за подслушване е била активирана по времето на управленския мандат на ГЕРБ.
Случаят с Мирослав Найденов, обаче, ще има по-болезнен ефект върху предизборната кондиция на ГЕРБ, защото това бе действащ министър на партията и, което е по-важно, един от сочените за любимци на Бойко Борисов.
ГЕРБ изживя своя електорален пик на последните местни избори от 2011 г. Оттам нататък за catch-all партия, като тази на Борисов, в чиято основа не стои ценностен фундамент, а харизмата на лидера й, има само един път: надолу. Защото всяка една електорална вълна (като тази, която ГЕРБ яхна през 2009 г.) рано или късно се превръща в гьол, който не стига и до глезените. Вижте само опита на СДС и НДСВ.
А скандали и ченгесарски компромати, като тези с подслушванията, могат само да ускорят подобен процес. Още повече, че при създаването си, ГЕРБ не бе монолитна партия, а сбор от лобита. Експертно лоби и милиционерско лоби. Като второто постепенно се наложи върху първото (справка: оставките на Трайчо Трайков и Симеон Дянков). Харизмата на Борисов бе единственото нещо, което обединяваше различните интереси в партията му.
Но в българския случай няма масова дясна партия, която да е надживяла харизмата на лидера си. След Иван Костов СДС никога не бе същото, след Симеон Сакскобургготски НДСВ преживя колапс. Но харизмата е от ден до пладне, особено когато се сблъска с фактите. А по отношение на ГЕРБ, след скандалите с подслушванията, те вече са ясни.
Първо, няма автентична дясна партия, която да пожертва свободата за сигурността. В такива случаи се получава точно онова, което е казал Бенджамин Франклин: „Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете". Още повече, че тук не говорим за националната сигурност на страната или за битовия ред, а за злоупотреба с гражданските права на политически опоненти и колеги, постигната чрез нарушаването на закона.
Второ, подслушването може и да не подразни силоваците в ГЕРБ, но това ще провокира прага на гнусливост у нормалния избирател. Десният човек, ако можем да го кажем популярно, не харесва подобни методики, понеже те му напомнят за социализма и неистовите усилия да съществуваш свободно в тоталитарна среда. Не трябва да очакваме да се чуе, че в ГЕРБ се хвърлят партийни книжки. Структурата на тази партия е конструирана и дирижирана от Цветанов. Но това, което придаваше някаква дясна легитимност на ГЕРБ, не бе Цветанов и кадровия скелет на партията, а десният човек. Той обаче бе дотук.
Да си десен не означава само да биеш два пъти подред комунистите на избори - това е третото съображение. Един комунист може да бъде победен най-лесно от друг комунист. Защото и двамата са комунисти и най-добре се познават. Никой не засили повече Георги Първанов към политическото небитие, отколкото го направи Сергей Станишев, като го „отстреля" апаратно и медийно миналата година при битката между двамата за председателското място в БСП.
Това, което ГЕРБ не направи, е да докаже, че не действа като комунистите. Подслушването и политическият рекет са прийоми на БКП, преименувала се след промените на БСП. И какво значение имат абревиатурите, когато методите са еднакви!
Четвърто, сега топката е в краката на Борисов (отново!). Само че това не е любимата му топка, с която може да финтираш някой бизнесмен в спортния комплекс през работно време. Бившият премиер има тежката задача да избере между Цветанов и десните избиратели. С което няма да си върне партията или подкрепата, която имаше в началото, но може да намали „теча" на електорат.
Колкото по-дълго стои Цветанов до него, толкова повече ГЕРБ ще се изпразва от съдържание. Но за Борисов го има и друг риск. Цветанов управляваше кадрово ГЕРБ през всичките тези години - от парламентарната група до преките назначения в държавните институции и всеки опит за отстраняването му ще доведе до допълнителни катаклизми в партията.
Председателят на ГЕРБ се оказва в така ситуация, в която няма верен ход. Бойко падна в заешката дупка и се озова в страната на чудесата. Всяко заседание на Министерския съвет се оказва сбирка на приказни герои, по аналогия с приказката на Луис Карол, в която ушатият домакин на чаените партита, Мартенският заек, е опасал държавните кресла с микрофони.
Пето, изтърканият политически елит в страната, който от 89-та г. до сега злоупотребяваше с позициите си, не осъзна основното достойнство на демокрацията - правото не да упражняваш власт, а да я контролираш. Но това не е разговор за микрофони, компромати, СРС-та и клечащи в храстите милиционери, а за конструктивна опозиция, избори, парламентарен контрол и вотове на недоверие.
Няма политическа система, която в същия мащаб като демокрацията, да гарантира контрола върху властимащите. Защото демокрацията защитава правото да бъдеш опозиция. Нещо повече, за американския историк Артур Шлезинджер-младши „опозицията е същността на демокрацията". След 4-годишен мандат на ГЕРБ демокрацията в България стана заложник на батериите в микрофоните, а политиката - в изкуството да сменяш батериите. Докато навсякъде по нормалния свят демокрацията е въпрос на изслушване, а не на подслушване.
Цялата афера с подслушванията ще резонира в десния избирател. Ако ГЕРБ можеше да подслуша и нагласите на хората, в партията нямаше да останат очаровани. Десният човек, за разлика от левия, е изключително чувствителен по отношение на личния си периметър. Оттук идва и шестото, последно съображение, което ГЕРБ ще разбере на тези избори. А именно, че десният избирател никога не е безпризорен и винаги намира свое представителство при онези, които на целия този фон му гарантират нормалност.
