История № 1. Converse в политиката
Преди почти година, в лятната градина на една столична кръчма, седях с близък приятел на питие. Късен следобед. Горещо. Той с ужасния си навик пушеше цигара от цигара. Разказваше ми за 10 ноември. И за онези, които 20 и повече години продължават да носят същите, вече изтъркани, обувки.
За поколението, направило преход към Converse, не е много свойствено да се увлича по миналото. Но аз обичам и историята, и политиката. Току-що бях станала част от Националното ръководство на "Движение България на гражданите", още свиквах с думата "партия", затова разказа му истински ме вълнуваше.
Познавах този човек от година по-рано - от президентската кампания на Меглена Кунева. И искрено, ама съвсем искрено исках да знам поне наполовина от това, което той знаеше.
В онзи следобед с ирония правеше хапливи коментари за партийната ми функция в новоучреденото движение и гледаше, изпускайки кръгчета дим, залязващото червендалесто слънце. Каза ми, че ми вярва. Но че едва ли ще остана в България. Като половината нация, която си тръгна.
Чудеше се как точно той, след доктората в САЩ и десетките години работен брод по света, се беше върнал у нас, беше минал на узо и си говореше с момиче, което почти може да му е дъщеря, на 32 градуса жега в центъра на София. И то за 10 ноември, демокрацията и синьото. Самоиронията му ни разсмиваше.
Попитах го кое е най важното, за да бъдеш добър политик. Трябва да обичаш хората, ми каза. И спря да се смее.
Вярвам, че политиката в България е износена, като онези обувки, за които той ми разказваше. По-силно вярвам, че е време за Converse в политиката. А най-силно вярвам, че като се научим да вървим като общество и с кецове, и с износени обувки, тогава ще ни се получи държавата. Иначе - боси.
Десислава Димитрова - член на Националния съвет на "Движение България на гражданите". Втора в кандидат-депутатската листа в Шумен и четвърта в 25 МИР - София. В Националния съвет отговаря за секторна група "Външна политика". Обича историята, да ходи пеша и домати.
Училището, което ме запозна с най-страхотните хора, беше Американският колеж в София. През 2007 г. завърших международни отношения в Бъкингамския университет и специализирах история в Кембридж. Имам магистърска степен от Оксфорд по науки за Русия и Източна Европа и по национална и регионална сигурност от Националния военен университет "Васил Левски". До 2011 г. работих в МВнР, а през лятото се включих в президентската кампания на Меглена Кунева. И тогава започна всичко.
История № 2. Енергия в политиката
Не е нормално корупцията тук да прилича на дълбокия Ориент. Все едно не сме в ЕС. Не е нормално всяка твоя хубава идея да катастрофира в бюрократичните лабиринти и административните произволи. И всеки ден да ти е баир нагоре, камък и Сизиф. Толкова ли е трудно да сме нормална държава, която пази хората си, не ги гони?
Винаги съм искал да се занимавам с политика. Бях планирал това да се случи на доста по-късен етап в живота ми. Положението в България обаче, абсурдите и безумията, удрят толкова силно, че ускоряват живота ти някак.
Не е рано на 26-27 години да съм в политиката. Искам да променя тази обидна реалност. Било наивно, казват. Може би. Но това е един от пороците на младостта, които лесно се прощат.
Скоро ще стане стане една година, откакто съм в "Движение Бъглария на гражданите". Пътувах много, бях на стотици срещи, в над 100 населени места, разговорях с всякакви хора, запознах се с интересни хора. И сега мога еднозначно да кажа, че по-удоволетворяваща и вдъхновяваща от работата с хора няма. Преди 10 месеца не вярвах, че политиката може да ме зареди с енергия, а сега знам, че точно това е важната предпоставка за успех - енергията.
Повечето от значимите постижения на човечеството са били смятани за невъзможни. Само че точно тези постижения доказват, че промяната към по-добро е възможна. Даже мисля, че е закономерна - ако повече хора дадат приноса си и опитат да променят системата. Или поне този кръг от нея, на който те самите са център. Опитайте, ще се учудите колко полезни можете да бъдете. И не само на себе си.
Антони Тренчев започна като доброволец в "Движение България на гражданите" преди 10 месеца. Сега е трети в кандидат-депутатската листа в 23 МИР - София. В кампанията отговаря за фейсбук-комуникацията. Обича политиката, слуша Бах и Канйе Уест. Играе шах и кикбокс. С Меглена Кунева си говорят за книги.
Роден съм през 1987 г. в Мюнхен, Германия. Учил съм в Софийската математическа гимназия, след това в Американския колеж в София. През 2008 г. завърших бакалавърската си степен по английско и немско право в "Кингс колидж" в Лондон, а от 2010 г. съм магистър по немско и европейско право от университета "Хумболдт" в Берлин.
История № 3. Вярата в политиката
Една от най-значимите срещи в професионалния ми живот, е тази с топ икономиста и преподавател в Колумбийския университет - Джефри Сакс (Jeffrey Sachs). Имах щастието да се запознаем в предпоследния ден от стажа ми в централата на ООН в Ню Йорк. След кратък разговор, бях окуражена да се фокусирам върху близкото ми обкръжение и така се вдъхнових да създам Клуб на ООН - Бъркли - колежът, от който по това време ми предстоеше да се дипломирам.
Организацията съществува и до ден днешен като мисията й е да промотира Целите на хилядолетието сред студенти в Америка. За мен Клубът се превърна в стартовата стъпка, пътят след която ме доведе там, където се намирам днес. В "Движение България на гражданите".
Започнах да се занимавам с политика, защото исках да работя за постигането на Целите на хилядолетието за развитие на ООН. Това са осем конкретни, измерими, обвързани във времето цели, които задължават страните членки на ООН да положат усилия за борба с неравностойното разпределение на доходи, световния глад, замърсяването на околната среда, борбата срещу СПИН и малария и други. За да се случи това, трябват много повече от политическа воля, стратегии и лобизъм.
Постигането на мир, устойчиво икономическо, екологично и културно развитие може да се култивира само чрез искрен и честен диалог. Вярвам, че точно такъв диалог може да трансформира недоверието в доверие, враждебността в разбиране, омразата в състрадание, разделението в обединение.
Имаме нужда от нова енергия, необременени млади хора, за които мерните единици за успех са отговорността, непоколебимият морал, постоянството и желанието да работят не просто за личното си развитие, а за просперитета на обществата, в които живеят, и на света като цяло. И аз искрено се надявам, че мога да бъда не само част, а и инициатор на такава трансформация. И да ви кажа, това е велико.
Вярвайте в себе си и вместо да мразите политиката, просто я опознайте. Тя може да е мощно оръжие за промяна на животите ни, стига този, който го държи, да е почтен. А истината е, че държащите оръжието са почтени, ако ние ги принудим да са почтени. Така работи демокрацията. Така че, участвайте. И гласувайте.
Ива Йорданова е член на Националния съвет на "Движение България на гражданите". Водач е на кандидат-депутатската листа в Силистра. В движението отговаря за интернет и дигиталното развитие. Обича да седи на летище и да наблюдава самолетите. Танцува салса, регетон и хип-хоп, чете философия, храни се здравословно, но не отказва на пиците в ресторанта на Лео.
Завършила съм "Международен бизнес" в колежа Бъркли, САЩ. Сега правя магистратура по "Национална и международна сигурност" във Военната академия в София. Стажувах в Департамента по Публична информация в ООН, както и в Световната бизнес коалиция за борба със СПИН, туберкулоза и малария. Работих в централата на най-голямата фармацевтична компания в света - Pfizer. Член съм на младежкия борд на Millennium Promise, световен НПО лидер в борбата с бедността в Африка. Бях доброволец по време на кандидат-президентската кампания на Меглена Кунева. Учредител съм на "Движение България на гражданите".
История № 4. На 28 в политиката
През 2008 г., както стават хубавите неща - случайно, разбрахме за международно състезание по европейско право. Четирима студенти по право от Софийски университет и наш преподавател направихме отбор и се състезавахме с още 18 отбора от европейски страни. Подготвяхме се екипно, прекарахме много безсънни нощи, търсехме информация, подреждахме аргументи, карахме се, на сутринта започвахме отначало.
Накрая се оказахме истински здрав отбор. Явихме се и спечелихме състезанието. Тогава не наградата, а опитът да работиш със сърцето си, да се довериш на екипа, да учиш всеки ден, да искаш да знаеш, да не губиш ентусиазма си, се оказаха най-ценното, което получих от състезанието.
Влязох в политиката преди 8 месеца. Скоро бях станал баща и си дадох сметка, че детето ми не може да живее в такава страна. Омръзна ми всеки ден да гледам нагли политици, които мислят само за себе си. Вехти, цинични и безидейни до втръсване, познатите ни лица от прехода продължават своя "предизборен маратон" по телевизиите и говорят за демокрация, за любов към хората и загриженост за бъдещето. Да се чудиш къде е била тази голяма любов 20 години, та не сме я усетили. И всичко това на фона на самозапалващи се от отчаяние хора, на емигриращи млади българи, на демографския срив.
Аз не се чувствам желан в България. И приятелите ми също. Не искам детето ми да се чувства така.Ние искаме да подредим живота си по друг начин. Искаме нормална България - да можеш със собствените си ръце да изградиш нормален живот - работа, бизнес, дом, семейство. И общество.
Знам, че годините на прехода оставиха тежка сянка върху вярата на хората. Аз самият съм живял само в преход. Цялото ми поколение всъщност не знае, не е живяло в друго, освен в преход. Да не знаеш как изглежда другият живот не е нормално.
Знам, че ви е трудно да повярвате в каквото и да било. Знам, че беднотията и безхаберието на управляващите смазаха и най-упоритите, най-големите оптимисти. Но аз избрах да не се предавам, да остана и да се боря за промяна.
Това е голямо изпитание. Но това избрах - да работя за предприемчивите хора, за нормалния ни живот тук, за това добрите бизнес идеи да получат шанса си, да пресека колкото мога повече опити на мутри и чиновници да притискат предприемчивите хора, правата им, достойнството им.
Трябва да заживеем нормално. Повече така не може! Аз съм на 28 години. И следващите 28 нямам намерение да ги подаря на следващ диктатор, нито на следващ охранител, нито на следващ преход. Това са моите 28 години и наистина ще направя така, че дъщеря ми да има нормален живот, не преход, вместо живот.
Димитър Делчев е учредител на "Движение България на гражданите". Водач е на кандидат-депутатската листа в 26 МИР - София-област. В движението е координатор на юридическия екип и областен координатор на София-област. Обича да разхожда детето в парка и да играе футбол с приятели. И работи много.
Завършил съм английска и немска гимназия, право в Софийския университет и магистратура в Кеймбридж. Бях стипендиант на клуб „Конрад Аденауер", а сега съм член на бившите стипендиати. Имам специализации по европейско право, европейска юрисдикция, неправителствени организации. Тази година се дипломирам като магистър по мениджмънт в Американския университет. Председател съм на Сдружение за международни състезания по право и европейския клуб "Алпбах". Работя като адвокат от шест години, в политиката съм от осем месеца.
