Броени месеци преди началото на българското председателство на съвета на ЕС, в парка на основната сграда, която ще подслонява чуждестранните гости - НДК, все още се издига един странен артефакт, жалка останка от идеята "1300 години България" - останка, която въплъщава в себе си всичко грешно в културното развитие на българското общество през последните години.
Въпреки че от оригиналната творба са останали буквално отломки и тази пролет предстои паметникът да бъде демонтиран след взетото миналата година съдебно решение - занемареното пространство продължава да предизвиква полярни чувства у гостите и жителите на града.
Именно в този си неугледен вид "1300 години България" успява да породи изключителен креативен порив у един млад български архитект, живеещ в чужбина.
Юлиан Манев работи като асистент в архитектурно бюро в централен Лондон. При посещението си през септември в София, той прекарва един следобед при паметника "1300 години България" и се замисля как "би могъл да възвърне значимостта си и да допринесе към живота на града".
По същото време той разбира за потвърждението за разрушаването на "1300 години България".
"Искрено се надявах, че някой ще направи нещо, за да спре това безумие... След което реших, че този някой може би съм аз", разказва Юлиан на сайта, посветен на неговата нова идея - 681 или "Мемориал, който събира всички и разкрива кои сме".
Манев започва да изучава пространството и историята му и вниква и в трагичния край на предишния паметник на същото място - Мемориала на Първа софийска желязна дивизия, строен през 1934 - 1936 година. След Втората световна война този Мемориал постепенно запада, за да бъде унищожен в края на 70-те години и на негово място да бъде издигнат паметник, дело на спечелилия конкурса на тема "Минало, настояще и бъдеще" - скулпторът Валентин Старчев.
Юлиан Манев / Снимка: личен архив
Според Юлиан Манев както събарянето на сегашния паметник, така и пълната му възстановка, биха допринесли малко откъм историческото развитие на обекта. Затова представеният от него проект съчетава историческото развитие на сегашния паметник с историята на оригиналния мемориал.
Архитектът смята, че неговото предложение ще допринесе към съвременния живот, но и към историята на града.
Юлиан е провокиран от цялото пространство около НДК - най-вече от парка.
"Мисля, че паркът би могъл спокойно да приеме още едно по-голямо тяло, без то да е в конфликт с останалите. Северната част на парка, би могла да бъде още по-заредена от пространствена гледна точка...
Създаването на мемориален комплекс в близост до паметника, заедно с прилежащите към него музейна част, биха изцяло преобразили начина по който това пространство се използва от гражданите", смята той.
Въпреки предстоящото демонтиране, Юлиан все още е зареден с оптимизъм за своя проект.
Той смята, че идеята му е осъществима и има място за дебат до момента, в който не започне практическото премахване.
"Ако Софийска Община погледне на паметника и неговото бъдеще като възможност, а не като проблем - това ще е добро начало", казва той.
"Световните столици постоянно търсят да направят нещо с което да се отличат. Паметник от подобен мащаб, внушителност и качество би могъл да бъде едно от нещата, чрез който София да се разграничи от останалите столици. Проект като представения само би помогнал за имиджа на града и на България пред света. Неговото разрушение ще направи града по-беден - не по-богат".
Той смята, че проектът заслужава особено внимание и предвид гостуването на Европейския парламент в НДК през 2018-а година.
"Изключително важно е да спрем за миг и да помислим над посланието, което изпращаме към света. Дали сме нация, която се преструва, че миналото не съществува, или такава която го изучава и се поучава от него? Дали най-доброто, на което сме способни - е да рушим или да градим? Дали ще оставим един паметник от изключително скулптурно и архитектурно значение да изчезне? Цивилизовано общество ли сме или само се преструваме на такова?", задава въпроси Юлиан.
Работейки зад граница, той разчита на голяма гражданска активност, за да бъде взета идеята му на сериозно и да се подеме нов разговор с Общината.
Проектът обаче има нужда от обществена подкрепа и от мащабна реклама - с което и медиите могат да помогнат.
Юлиан има представа и как точно би могъл да бъде изпълнен проекта, както и в какви времеви рамки:
"Хипотетично, той би бил разделен на две фази: първо, обезопасяването, реставрацията и възобновяването на паметника и - второ, построяването на Мемориала. Работата по паметника би могла да бъде завършена на време за началото на 2018-а.
Напълно постижимо е да се обезопаси пространството около мястото, да се възобнови настилката и да се изчисти бетона. Изграждането на новата стоманена конструкция, която би обезопасила сегашната арматура и би придала завършен облик на целия монумент - също е възможно да се осъществи на време.
За Мемориала и предложения музей би било редно да се организира и обяви конкурс който да бъде завършен преди края на тази година. Печелившият проект би бил изграден в близост до паметника - предложението представено от мен е само пример за това как те биха могли да "съжителстват" заедно.
Проектът е само едно начало - ако мога да се изразя така - той е една скица за това какво би могло да бъде. Като решение, той е далеч от завършен, но би могъл да постави нов разговор с обществото и институциите...", смята архитектът.
Той признава, че досега нито една професионална институция не е взела отношение по проекта и би желал да говори и с професор Старчев, за да чуе неговото отношение към идеята.
Младият архитект приема конструктивната критика, която е получил досега. Той не е срещнал негативизъм до момента.
Вижте в галерията проекта на онова, което Манев си представя, че могло да се намира до паметника и да съжителства успоредно с него.
Допада ли ви идеята?
