Два от големите проблеми на столицата - бедността и отпадъците - бяха основна тема на второто издане на "Диалози за София" - поредица от дискусии по важни за Столична община теми, които се провеждат в като част от процеса по създаване на споделена и дългосрочна стратегия за развитие на града "Визия за София".
Второто издание на "Диалози за София" се проведе в галерия Структура, а акцент на разговора бяха връзките и възможни решения, свързани с темите "бедност" и "отпадъци" в София.
В самото начало екипът на Визия за София представи събраните данни, изследвания и анализи по темите, отбелязвайки няколко възможни подхода, които могат да бъдат следвани в дългосрочната стратегия за развитие на града.
Един от основните моменти в презентациите на Визия за София беше, че към момента няма достатъчно информация и представителни проучвания, за да се изгради ясна представа кои и колко са уличните събирачи на боклук за рециклиране.
Интересен момент е, че макар общата идея за тях да е, че това най-често са бездомни хора, етнически роми в голямата си част, които имат доходи под минималните за страната, това не отразява напълно реалността. И има нужда от още изследвания, които да дадат ясен отговор за профила на клошарите.
Презентацията показа също така и по какъв начин работи системата за събиране на отпадъци в града по отношение на управлението на смесен битов отпадък и разделно събиране и бяха маркирани нейните характеристики, от които "уличните събирачи" се възползват.
От Визия за София също так представиха и няколко възможни решения, използвани в други държави с идентични проблеми.
Оттам предложиха три възможни подхода за справяне със свързаните проблеми: 1) независимо решаване на екологиния и социалния проблем; 2) легализиране на работата на уличните събирачи в системата за управление на отпадъците; и 3) временно включване на събирачите в системата за управление на отпадъците с цел отклоняване от сектора в дългосрочен план.
Трите възможни посоки на работа бяха обсъдени от присъстващите представители на заинтересованите страни.
Изказаните мнение и коментари можете да видите във видеото от срещата:
Полина Павлова от Тръст за социална алтернатива посочи, че интегрираният подход е най-подходящ и фактът, че тази дискусия се случва, е добър старт на работата в тази посока. Според нея обаче легализирането би било трудно, тъй като част от уличните събирачи са загубили вяра в системата и трудовият договор не е опция за тях, а други хора не биха могли да се вместят в работно време поради различни причини. Голяма част нямат лични документи и са неграмотни. Интеграцията им ще отнеме много време, и затова трябва да се инвестира предимно в образованието на младите хора и деца.
Евгения Дашева от “За земята” посочи, че подобен неформален сектор има навсякъде и в Париж например събирачите имат официална организация. Като основен проблем тя посочи липсата на доверие в системата за управление на отпадъците и ако ние не променим поведението си, ще съществува нужда някой да обира след нас. За нея основната отговорност е на държавата и общините – да осигурят пряк достъп до достатъчно контейнери за разделно събиране и таксата за смет да зависи от това колко отпадъци не сме разделили. Справянето с бедността според нея трябва да започне с изследване на тези хора, да продължи с диалог с тях и след това фирмите да се възползват от уменията им, като им предложат условия за работа.
Николина Иванова, началник отдел Социални услуги за възрастни лица от Агенция за социално подпомагане, поясни, че от своята позиция подкрепя интегрирания подход.
Работейки основно с хора без дом и от ромската общност, тя смята, че това са хора, които не искат да работят и да се квалифицират и че в това е големият социален проблем, тъй като социалните услуги се ползват доброволно и ако един човек не иска да ги ползва, няма как държавата и общината да го задължат. Затова тя препоръча следването на интегриран подход, който да включва широки образователни и комуникационни кампании.
Лорита Радева, председател на Постоянна комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори към СОС предложи “паралелен подход”, който да включва широк образователен процес – за ползване на системите, които общината създава и предлага.
Тя посочи, че съвместната паралелна работа и този вид обмен на мнения с гражданските организации е винаги много полезна, и че трябва да се работи за готовността на гражданите да се включат системата за разделно събиране на отпадъците още от училищата и детски градини.
Радева спомена също, че предстои подписване на нови договори с изпълнителите на цветните контейнери и че при предното договаряне е поискано намаляване на отворите на съдовете, което се е отразило на ефективността на разделното събиране.
Станислав Николов от Асоциацията на специалистите по управление на околната среда посочи, че след намесата на уличните събирачи част от отпадъците, негодни за продаване, остават около съда, други остават около площадките за изкупуване на суровини. Това замърсява околната среда и създава екологичен проблем. За него временното включване на уличните събирачи не е най-добра система, защото те имат роля, но не и в системата, която може да постигне 100% събираемост и оползотворяване на отпадъците, и постигане на целите, поставени от ЕС. Той посочи още, че анонимността на отпадъците е най-големият проблем и трябва да се въведат мерки, които да задължат юридическите лица да събират разделно.
Тези и още много други мнения и предложения бяха записани от екипа на “Визия за София”, за да се анализират и обработят в следващите стъпки от работата по свързаните теми и формулиране на целите, които ще залегнат в дългосрочната стратегия за развитие на града. По-подробна статия с обобщение на всички мнения и коментари за “Бедност и отпадъци” ще бъде публикувана на vizia.sofia.bg, a следващото издание на “Диалози за София” ще разгледа темите “Облик и бизнес” през септември
Дискусията се организира от "Визия за София" съвместно с "Форум Гражданско Участие" като част от проекта "Граждански разговори за споделена Визия за София и крайградските територии" с подкрепата на Програма Европа на Столична община.
