Рязък скок има в интереса към професиите, свързани с IT-сектора за последните 9 години, докато положителното отношение към потенциалната кариера на адвокат, митничар, журналист и политик става все по-слабо. Това показват данни от социологическо проучване на "Алфа Рисърч" за най-популярните професии в България, което прави сравнение между тенденциите през 2008 и 2017 г.
"Компютърен специалист" и "лекар" са най-предпочитаните професии както сега, така и преди десетилетие. За разлика от медицинската професия, която бележи лек спад с 2%, IT-специалностите бележат видимо повишение на интереса - от 28% през 2008 г. до 36% през 2017.
"Ако този тренд е индикатор за доброто състояние, увеличаващия се брой компании и популярността на IT-сектора, то перспективите пред кадровото обезпечаване на медицинските грижи са повече от тревожни. Особено ако се отчете и емиграцията на лекари и медицински сестри", казват от "Алфа Рисърч".
Ето как отговарят анкетираните на въпроса: "Ако вашите деца или деца на ваш близък сега завършват, към кои професии бихте ги посъветвали да се ориентират?"
1) Компютърен специалист - 36% (през 2008 г. - 28%)
2) Лекар - 25% (през 2008 г. - 27%)
3) Икономист - 20% (няма разлика с 2008 г.)
4) Инженер - 19% (през 2008 г. - 15%)
5) Адвокат - 16% (през 2008 г. - 25%)
6) Митничар - 7% (през 2008 г. - 13%)
7) Полицай - 7% (през 2008 г. 6%)
8) Военен - 7% (през 2008 г. 6%)
9) Учител - 6% (няма разлика с 2008 г.)
10) Журналист - 5% (през 2008 г. - 7%)
11) Политик - 5% (през 2008 г. - 9%)
12) Готвач, ресторантьор - 4%
13) Квалифициран специалист за производство - 3%
14) Рехабилитатор, медицинска сестра / помощник - 3%
15) Художник, артист, музикант - 3% (през 2008 г.- 4%)
16) Водопроводчик, строител - 3% (през 2008 г. - 4%)
17) Шофьор - 3%
18) Фермер - 2% (няма разлика с 2008 г.)
Компютърните специалности са предпочитаната кариера за децата на хората с по-висок социално-материален статус, става ясно от изследването. Тук влизат хората с по-високо образование и с по-високи доходи, жители на София и големите градски центрове.
Има и известно повишаване на интереса към инженерните специалности, за които също се отчита дефицит на кадри през последните години. Ръстът от 15% (през 2008) до 19% (през 2017) обаче е недостатъчен, за да покрие нуждите на индустриалното производство.
Много нисък е интересът за кариера в две от най-важните за обществото професии: на учителите (6%) и на полицаите (7%).
Спад на престижа губят професии като адвокат (спад от 25 на 16% за десетилетие), митничар (от 13% до 7% спад) и на журналист (7% през 2008 г., 5% през 2017).
От "Алфа рисърч" забелязват притеснителна тенденция в липсата на мотивация и интерес за повишаване на образованието и квалификацията на българите.
Едва 13% от българите са преминали през някакви курсове на обучение или повишаване на квалификацията през последните 2 години.
Най-популярни са курсовете за преквалификация, следвани от шофьорските курсове. Тенденцията в страните с високо развити икономики е тъкмо обратната - тъй като ученето през целия живот става стимул за по-добри доходи и конкурентоспоосбност.
В същото време - 21,4% от младите хора между 20 и 34 години нито учат, нито работят, както показват данните на Евростат за 2015 г.
Общественото мнение е разделено на две по въпроса за реализацията в България или в чужбина.
На въпроса: "Ако трябва да посъветвате детето си (или детето на ваш близък) къде да работи в близките няколко години", 57% отговарят с "Да работи и да се реализира в България", докато 41% предпочитат да го насочат към работа и реализация в чужбина.
Жителите на по-малките градове и селата подкрепят най-силно позицията, че бъдещето на децата е свързано с работа в чужбина.
